О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 391
София, 03.06.2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 4579/2008 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. В. Л.,с. Нареченски бани, област Пловдив, срещу въззивно решение от 28.03.2008г. по гр.дело № 2997/2007г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, които е решен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и т.2 ГПК. Съществените въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, се отнасят до това, чия собственост е бил имотът към момента на одържавяването на ревира, от кого е отнет и на кого следва да се възстанови собствеността върху него.
Ответниците по касация не изразяват становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е отменено постановеното на 08.10.2007г. решение на Асеновградския районен съд по гр.д. № 466/2007г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен искът, предявен от Д. В. Л., с. Н. бани, по чл.13,ал.2 ЗВСВГЗГФ за призваване правото му в качеството на наследник на И. В. Л. за възстановяване собствеността върху 15 433 дка, като идеални части от кооперативен ревир «Бяла вода- Ч. стена» в землището на с. К., община А.. Въззивният съд е приел, че не е установен статутът на кооперация „С” относно нейното възникване и прекратяване, както и последващото сливане. Дори да се приеме, че е съществувала, то не е установено кооперация „С” да е била собственик на процесния ревир към релевантния за реституционния закон момент, тъй като е приложима разпоредбата на чл.3, ал.3 ЗВСГЗГФ. Кооперация „С” не е не е била прекратена като субект, а напротив след 09.09.1944г. е преобразувана чрез сливане с ГТПК ”З”, а впоследствие чрез сливане към В. кооперация „С”. Непосредствено след 09.09.1944г. съгласно Закона за улесняване сливането на кооперативните сдружения /1947г./ новото приемащо кооперативно сдружение е поело актива и пасива на кооперация „С”, а не обратното.
Съществените правни въпроси в разглеждания случай се отнасят до приложението разпоредбата на чл.3, ал.1, ал.2 и ал.3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху г. и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите. Първата хипотеза третира заличените от регистрите след 09.09.1944г. кооперации, а втората – преобразуваните след тази дата кооперации.
Не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице постоянна практика на ВКС по отношение тълкуване разпоредбата на чл.2, ал.3 вр. чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ във връзка с поставените в настоящата жалба въпроси. Посочените ТР №2/25.06.1996г. и другите решения на ВКС са неприложими за разглежданата хипотеза.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Съобразно тази разпоредба на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. В случая касаторът е приложил влезли в сила съдебни решения, установяващи наличие на противоречиво произнасяне по посочените от него съществени правни въпроси по спорове по чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ по отношение на други член-кооператори на ГТПК”С”, в която е членувал и неговият наследодател. Ето защо следва да се приеме, че е налице противоречиво решаван от съдилищата правен въпрос относно съществуването или несъществуването на спорното право, поради което е налице визираното в касационната жалба основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 28.03.2008г. по гр.дело № 2997/2007г. на Пловдивския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.