Определение №392 от 1.11.2016 по гр. дело №694/694 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 392

гр. София, 01.11.2016 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2543 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д. М. М.-В. от [населено място], чрез адв. М. Р., против въззивното решение № 2495 от 28.03.2016 год. по гр. д. № 15955/2015 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 20.07.2015 год. по гр. д. № 50077/2013 год. на Софийския районен съд в частта му, с която е допусната делба между касаторката и Н. М. В. на апартамент № 54, находящ се в [населено място], [улица], № 24, [жилищен адрес] вх. „Г”, ет. 6, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с площ 75.31 кв. м., заедно със зимнично помещение и 1.153/100 ид. ч. от общите части на сградата, при равни квоти.
Касаторката поддържа неправилност на въззивното решение поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и иска същото да се отмени и делото се върне за ново разглеждане. В приложеното изложение поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения въпрос за приложението на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗСГ /отм./ относно собствеността на процесния апартамент с оглед задължението на касаторката по чл. 7, ал. 2 ЗСГ /отм./ да отчужди притежаваната от нея идеална част от друг неин апартамент, което е осъществено със съдебна спогодба. По въпроса дали последната представлява прехвърляне по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗСГ /отм./, обосноваващо възникване на съпружеска общност върху имота, който се запазва, се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касацията.
Касаторката формулира и процесуалноправен въпрос, относим към приложението на чл. 266 ГПК по отношение на непредставено в първоинстанционното производство писмено доказателство, което е относимо към предмета на делбата, в контекста на принципа за служебното начало, съгласно чл. 7 ГПК и характера на въззивното решение като такова по съществото на спора. Поддържаните основания по този въпрос са по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на противоречие с т. 6 на ТР № 1/2000 год. и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата Н. М. В., чрез адвокат С. К., оспорва в писмен отговор наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за допустимост на касационното обжалване, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба на апартамента при равни квоти между страните, въззивният съд, прилагайки разпоредбата на чл. 272 ГПК приел, че спорният имот е придобит от наследодателя на страните преди сключване на брака с касаторката /с нот. акт № 193/1969 год./, поради което и представлява негова изключителна собственост. След смъртта му същият е придобит от наследниците му по правилата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН, като без значение от кого и с какви средства е погасен заема за закупуването му. Прието е за неоснователно и възражението на касаторката за придобиване по давност на половината от имота, както и поддържаното във въззивното производство такова за приложението на чл. 9, ал. 2 ЗСГ /отм./ с оглед установения по делото факт на разпореждането й с притежавана от нея идеална част от друг имот. За да обоснове този извод съдът приел, че не е било налице задължение по чл. 7, ал. 1 ЗСГ /отм./ за прехвърляне на втори имот, тъй като е било налице изключението по чл. 4, ал. 1 ЗСГ /редакция преди изм. с ДВ 50/80 год./ с оглед притежаваната площ от двете жилища под 120 кв. м., както и това по т. 1 от същата разпоредба, поради което и не са притежавали имоти над законно допустимото. Поради това и разпореждането с притежавана от касаторката идеална част от апартамент по спогодбата от 1975 год. не е довело до настъпване на последиците на чл. 9, ал. 2 ЗСГ /отм./ за преобразуване на собствеността върху процесния апартамент в съпружеска имуществена общност. Разрешението противоречи на приетото в ППВС № 4 от 5.05.87 год. относно последиците от възмездно разпореждане с втори, притежаван от съпрузите в лична собственост или в имуществена общност, имот съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗСГ /отм./, в редакцията й до изменението й с ДВ бр. 88/86 год., във вр. с чл. 2, ал. 2 ЗСГ/отм./, респ. задължението по чл. 7, ал. 1 от с. з., макар, че въззивният съд се е позовал на същото. Поради това и касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за приложението на чл. 9, ал. 2 ЗСГ /отм./ относно спорния апартамент, след разпореждането на касаторката с част от друг имот по спогодбата от 1975 год., тъй като е обусловил извода на съда за допускане на делбата при равни дялове.
С оглед на горното съображение съдът не следва да обсъжда останалите поддържани основания за допускане на касацията.
Поради горните съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 2495 от 28.03.2016 год. по гр. д. № 15955/2015 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от Д. М. М.-В. от [населено място], чрез адв. М. Р., касационна жалба против него.
Указва на Д. М. М.-В. от [населено място], чрез адв. М. Р., в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представи вносния документ за това в същия срок.
След изпълнение на горното указание делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top