4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 10.08.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети август през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3167 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], действащо чрез процесуалния си представител адв. С. Б., против определение № 365 от 24 март 2016 г., постановено по ч.търг.д. № 1033/2016 г. по описа на окръжния съд в гр. Стара Загора, с което са потвърдени разпореждане № 7940 от 27 ноември 2015 г. и разпореждане № 8270 от 8 декември 2015 г., постановени по гр.д. № 2915/2015 г. по описа на районния съд в гр. Казанлък. С посочените разпореждания са върнати частна жалба вх. № 13062 от 25 ноември 2015 г., частна жалба вх. № 13564 от 3 декември 2015 г., възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 13061 от 25 ноември 2015 г. и възражение вх. № 13563 от 3 декември 2015 г., подадени от Т. А. Г. от името на [фирма] срещу заповед № 1986 от 20 ноември 2015 г. за незабавно изпълнение на парично задължение.
В жалбата се твърди, че постановените от първоинстанционния съд разпореждания и обжалваното въззивно определение са недопустими, а освен това и неправилни. Навеждат се оплаквания, че окръжният съд необосновано е пренебрегнал доводите във въззивната жалба за недопустимост на разпорежданията на първоинстанционния съд, както и приложената задължителна съдебна практика, с което е нарушено правото на защита на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение. Допълнително се сочат и доводи, основани на практика на Европейския съд по правата на човека. В приложено към частната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси допустимо ли е първоинстанционният съд в заповедното производство да се произнася по допустимостта на подадени до въззивния съд частни жалби по реда на чл. 419 ГПК; допустимо ли въззивният съд да потвърждава подобно произнасяне на първоинстанционния съд. Формулират се и въпроси относно задължението на съда да зачита волята и решенията на общото събрание на търговско дружество, включително при наличие на спор относно представителството на едно търговско дружество с оглед приложението на чл. 25, ал. 5 ЗТР, както и да зачита решенията на общото събрание, когато същото е прекратило пълномощията на управителя на дружеството. Пита се също допустимо ли е въззивен съд с определението си да лишава от защита търговско дружество, което е спазило задължението си по реда на чл. 414 ГПК, вр. чл. 420, ал. 1 ГПК, вр. чл. 417, т. 9 ГПК с подадените в законово определения срок възражения и жалби.
В писмен отговор на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Б. Б., се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба.
С обжалваното определение на окръжния съд в гр. Стара Загора е прието, че районният съд правилно е върнал подадените от жалбоподателя частни жалби и възражения по чл. 414 ГПК срещу издадената от този съд заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК поради липса на представителна власт на лицето, от името на което са подадени посочените изявления (Т. А. Г.) по отношение на дружеството – длъжник по заповедта. Като неоснователни са отхвърлени доводите на жалбоподателя, че представителната власт на Г. се установява от съдебно решение № 389 от 4 ноември 2015 г., постановено по търг.д. № 301/2015 г. на окръжния съд в гр. Стара Загора, тъй като това решение е постановено в рамките на регистърно производство и дадените с него указания по движението на това производство са задължителни за Агенцията по вписванията, но не и за трети лица. В съгласие с изводите на първоинстанционния съд е прието, че към момента на подаване на съответните писмени изявление към съда, като управител на дружеството в Търговския регистър е било вписано лицето С. Х. К., а невписаните в търговския регистър обстоятелства се смятат за несъществуващи.
К. съд в настоящия си състав приема, че подадената частна касационна жалба е недопустима.
Заповедното производството е уредено в Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. като специално съдебно производство, имащо за цел осигуряването на бърза и ефикасна процедура за изпълнението на безспорни притезания. То е самостоятелно и факултативно, а систематичното му място в част пета на ГПК и функционалната му връзка с изпълнителния процес обуславят неприложимостта на общите правила на ГПК за триинстанционното разглеждане на делата. С оглед посочените характерни черти на заповедното производство, с т. 8 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК, ВКС прие по задължителен за съдилищата начин, че то е двуинстанционно, поради което и въззивните определения, постановени в рамките на това производство, не подлежат на касационно обжалване. Изложеното се отнася както за определенията, с които се отхвърля или уважава частната жалба, така и за тези, които преграждат развитието на производството или обективират произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на заповедното производство. Необжалваемостта на посочената категория съдебни актове се извежда и от липсата на изрично законово правило в противен смисъл. Законодателният подход е в случаите, при които се предвижда касационно обжалване и за други уредени в ГПК производства, различни от исковото, това да бъде уредено изрично в закона – така както това е сторено например в чл. 396, ал. 2 ГПК за обезпечителното производство и препращащата разпоредба на чл. 540 ГПК за охранителните производства. Аналогична разпоредба за заповедното производство не е предвидена.
Поради изложеното, с определението, с което е потвърдил разпорежданията на районния съд в гр. Казанлък за връщане на подадените от жалбоподателя частни жалби и възражения срещу заповед за незабавно изпълнение, издадена по реда на чл. 417 ГПК, окръжният съд в гр. Стара Загора се е произнесъл по окончателен начин, поради което и подадената срещу това определение частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба вх. № 4462 от 4 април 2016 г. на [фирма], със седалище в [населено място], действащо чрез процесуалния си представител адв. С. Б., против определение № 365 от 24 март 2016 г., постановено по ч.търг.д. № 1033/2016 г. на окръжния съд в гр. Стара Загора.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 3167 по описа на 2016 г. на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: