2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
гр. София,15.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 49 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ф. Е., представляван от адв. Н. Д., срещу решение № 966 от 12.05.2016г. по в.гр.д. № 2937/2015г. на САС, ГО, 10 състав, в частта, в която е потвърдено решение от 15.05.2015г. по гр.д. № 6863/2014г. на СГС, I ГО, 8 състав за отхвърляне на предявения от касатора против ЗК [фирма] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за разликата над 20 000 лева до 80 000 лева.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че критериите на двете инстанции за справедливост значително се различават от актуалната съдебна практика по чл.52 ЗЗД, практиката на ВКС и ППВС № 4/1968г. Твърди, че съдът не е съобразил претърпените от касатора болки и страдания, техния интензитет и продължителност и прогнозирани бъдещи усложнения, както и факта, че моралните мъки, които изживява поради пълната липса на социален живот на тази млада възраст, са особено силни. Счита, че въззивният съд не е съобразил и актуализацията на лимитите по ЗГО. Поддържа, че е неправилен и изводът на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна поради липса на категорични доказателства за това, а при условията на евентуалност счита, че следва да бъде намален процентът на съпричиняването. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните материалноправни въпроси:
1. За критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 ЗЗД и за задължителното излагане от страна на съда на съображенията за определяне на същия. Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ППВС №4/1968г., решение № 78 от 07.05.2013г. по т.д. № 490/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 79 от 16.04.2013г. по т.д. № 964/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 95 от 24.06.2013г. по т.д. № 220/2012г. на ВКС, ТК, II т.о.
2. За предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 99 от 08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/2012г. на ВКС, ТК, II т.о. и др., както и решение № 86/84г. на ОСНК на ВС.
Ответникът ЗК [фирма] оспорва касационната жалба с възражения за липса на посочен конкретен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както и поради липсата на отклоняване на въззивния съд от задължителната практика. Излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Третото лице – помагач И. Т. А. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и въз основа на нея е формирал собствени правни изводи. Приел е, че от заключението на съдебно-медицинската експертиза, неоспорено от страните, се установяват по категоричен начин причинените на ищеца травматични увреждания, получени от него в резултат на процесното ПТП. Изложил е съображения, че при съобразяване с разпоредбата на чл.52 ЗЗД първоинстанционният съд е отчел конкретните факти и обстоятелства – вида и характера на уврежданията на ищеца, продължителността и интензивността на претърпените от него болки и страдания, свързани с процеса на възстановяване, включително младата възраст на ищеца, и е определил справедлив размер на обезщетението за петърпените от ищеца неимуществени вреди. Приел е, че размерът на присъденото обезщетение от 30 000 лева е съобразен и с обществения критерий за справедливост и съдебната практика. Посочил е, че нормативно определените лимити следва да се разглеждат като отражение на обществено-икономическата конюнктура, която е съобразена.
Във връзка с възражението за съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия ищец въззивният съд е приел, че съгласно заключението на СМЕ при пътуване на ищеца в автомобила с поставен обезопасителен колан не би получил травма със счупване на двете срамни кости, т.е. вредните за ищеца последици биха били в значително по-малък обем. Поради това е възприел извода на първоинстанционния съд съпричиняване на увреждането в размер на 1/3.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният в изложението първи материалноправен въпрос се отнася до определянето на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и е релевантен за делото, тъй като от отговора му зависи изходът на спора. Не е налице обаче основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В т.ІІ на Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС е разяснено, че понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В създадената по реда на чл.290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т.д. № 486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т.д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т.о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., е прието, че за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид посочените в съдебната практика критерии и е възприел определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 30 000 лв., с което не се е отклонил от посочената практика на ВКС по въпроса за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
По втория материалноправен въпрос, отнасящ се до преценката за наличие на съпричиняване и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента е постановена задължителна съдебна практика – решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от 02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от 24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, според която, за да бъде намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Само обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил без поставен предпазен колан, не е достатъчно, за да се приеме за доказано наличието на съпричиняване на увреждането. В тези случаи намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо, само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. Съгласно решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. При произнасяне по формулирания материалноправен въпрос въззивният съд не се е отклонил от създадената задължителна практика, като изводът му за наличие на съпричиняване в размер на 1/3 е формиран въз основа на събраните доказателства и установените по делото факти – на заключението на СМЕ, според което при пътуване на ищеца в автомобила с поставен обезопасителен колан не би получил травма със счупване на двете срамни кости, т.е. вредните за ищеца последици биха били в значително по-малък обем. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд е оплакване за неправилност поради необоснованост на решението, по което касационния съд не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
По изложените съображения настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 966 от 12.05.2016г. по в.гр.д. № 2937/2015г. на САС, ГО, 10 състав.
ОСЪЖДА Г. Ф. Е., ЕГН [ЕГН], действащ със съгласието на майка си Ф. Е. А., да заплати на ЗК [фирма] сумата 300 лева /триста лева/ – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: