О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
[населено място],15.08.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Христова ч.т.д. №1475 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. Т. П. срещу определение №87/25.02.2019г., постановено по ч.т.д. №83/2019г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение №1238/21.11.2018г., постановено по т.д.№372/2017г. на ОС- Стара Загора за за оставяне без уважение молбата й по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса в размер от 2 037.82 лева за въззивно обжалване.
Жалбоподателката моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно- постановено при нарушение на закона и постановяване на ново за уважаване на искането й за освобождаване от държавна такса. Излага доводи, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, тълкувайки я ограничително и приемайки необосновано, че тя извършва търговска дейност, тъй като е земеделски производител, произвеждащ продукция с цел продажба. Намира за необосновани и мотивите на съда, че тя и семейството й имат достатъчно доходи и имущество.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и ал.2 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:
„1. Допустимо ли е по тълкувателен път да се извеждат изводи досежно обстоятелството лице, регистрирано като земеделски производител, че осъществява дейност по производство на продукция, предназначена за продажба?
2. Допустимо ли е, физическо лице регистрирано като земеделски производител без да са събрани достатъчно данни за същото да се приеме, че то има качеството на търговец, който има предприятие по смисъла на чл.1, ал.3 ТЗ?
3. При наличие на спор между ФЛ- земеделски производител и търговец предмет на предявен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК произтичащ от търговска сделка- договор за банков кредит допустимо ли е при наличие на положителни предпоставки съдът да приложи нормата на чл.83, ал от ГПК?
4. При наличие на доказателства, че кредитополучателят е получил кредита в качеството си на ФЛ- земеделски производител допустимо ли е при наличие на положителни предпоставки съдът да приложи нормата на чл.83, ал.2 ГПК?
5. Допустимо ли е съдът да тълкува разширително разпоредбата на чл.2, т.1 Търговския закон, като презумпция приеме, че всички лица осъществяващи дейност като земеделски производители осъществяват дейност по производство на продукция, предназначена за продажба?“.
Поддържа, че поставените въпроси са значими за решаващите изводи на съда, като въззивното решение противоречи на решение №3365 от 09.03.2011г. по адм.дело №16392/2010г. на ВАС. Поддържа и наличие на основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.
Ответникът по жалбата „УниКредит Булбанк“ АД поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на определението. Заявява, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на частната касационна жалба. Счита, че обжалваното определение е правилно- законосъобразно и обосновано, постановено при спазване на процесуалноправни норми.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С потвърденото първоинстанционно определение на ОС- Стара Загора е оставено без уважение искането по реда на чл.83, ал.2 ГПК на жалбоподателката за освобождаване от държавна такса за въззивно обжалване, като съдът е констатирал, че тя и съпругът й имат достатъчно доходи и имущество /6 леки автомобила, 2 товарни автомобила, няколко недвижими имоти – земеделски земи и жилищни имоти, доходи от дейност като земеделски производител и доходи от трудово правоотношение/. За да потвърди първоинстанционното определение, въззивният съд приема, че молителката П. за 2017г. и 2018г. е регистрирана и извършва дейност като земеделски производител, има качеството търговец по смисъла на чл.1, ал.3 ТЗ, поради което не е от кръга лица по чл.83, ал.2 ГПК. Дори молителката да е само физическо лице /да не е търговец/, с оглед установените доходи и имущество не подлежи на освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса, като образуването на изпълнителни дела срещу нея не й дава такава привилегия.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първите два и петият въпрос – относно приложението на чл.2, т.1 ТЗ и дали е допустимо да се приеме, че едно лице, регистрирано като земеделски производител, осъществява производство на продукция, предназначена за продажба и има търговско предприятие, без да са събрани доказателства за това, не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване. Въпросите са поставени некоректно, тъй като съдът изобщо не е обсъждал разпоредбата на чл.2, т.1 ТЗ, а е приел, че е налице хипотезата на чл.1, ал.3 ТЗ, а изводите в определението относно качеството земеделски производител на жалбоподателката и извършваната от нея дейност са направени след преценка на доказателствата по делото, вкл. писмо от ДФ „Земеделие“ за изплатени субсидии по схеми и мерки, администрирани от фонда и сключения между страните договор за банков кредит, и с оглед признанията на този факт в отговора на исковата молба. Правилността на фактическите и правни изводи на съда в резултат на извършената от него преценка на събраните в процеса доказателства, не може да се проверява във стадия по селекция на касационните жалби. Тя е свързана с правилността на обжалваното определение и може да бъде проверявана едва след допускане на същото до касационно обжалване. Следва да се има предвид, че решаващите изводи на съда, за да остави без уважение искането за освобождаване от държавна такса, са направени не само въз основа на качеството търговец на молителката, но и предвид доказателствата за нейното имуществено състояние. В този контекст е и аргументацията на съда, че образуваните индивидуални изпълнителни дела срещу жалбоподателката не са основание да се приеме, че няма достатъчно средства съгласно чл.83, ал.2 ГПК.
Не са налице и допълнителните предпоставки за допускане до касация по т.1 и по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за да се допусне до касационен контрол обжалвания съдебен акт, следва значимият правен въпрос, по който съдът се е произнесъл, да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС. Посоченото решение на ВАС не представлява съдебна практика по смисъла на т.1 на ал.1, чл.280 ГПК, поради което противоречието на въззивното определение с него не е основание за допускане до касация.
Не е налице и допълнителният критерий по т.3 на ал.1, чл.280 ГПК. Касационната жалбоподателка не излага никакви доводи за наличие на посоченото основание. Съгласно т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г., по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Не се установява непълнота в законодателството, нито противоречива съдебна практика, която да се нуждае от тълкуване.
Третият и четвъртият въпрос- ако са налице положителните предпоставки, приложима ли е разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК по дела с правно основание чл.422, ал.1 ГПК със страни ФЛ- земеделски производител и банка, така както са формулирани не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са казуистични и отговорът предполага обсъждане и преценка на конкретните факти и обстоятелства по делото, което е достатъчно, за да се изключи характеристиката им на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл; който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В настоящия случай определението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение №87/25.02.2019г., постановено по ч.т.д. №83/2019г. на Апелативен съд – Пловдив
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.