ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 392
гр. София, 16.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3916 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 303 ГПК във вр. с чл. 307, ал. 1 ГПК.
Образувано е по подадена от Ф. Т. Л. молба с вх.№ 5030546/22.02.2018 г. за отмяна на влязлото в сила решение от 18.02.1999 г. по гр.д.№1420/1997 г. по описа на Софийския районен съд.
В молбата се сочи, че е налице основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на решението – след приключване на производството по делото и след смъртта на наследодателя – С. Л. М., б.ж. на [населено място], починал на 06.05.2002 г., молителят, който е негов правоприемник по закон, е открил нови доказателства, имащи значение за спора, които не са били известни на съда при постановяване на решението и с които наследодателят – ответник по иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, не е бил в състояние да се снабди до приключването на делото.
В писмен отговор, в срока по чл. 306, ал.3 ГПК, ответната страна по молбата П. Д. Т. изразява становище, че същата е недопустима като подадена след изтичане на определения в закона преклузивен срок. Изложени са и доводи по съществото на спора за неоснователност на молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта на подадената от Ф. Т. Л. молба за отмяна, приема, че производството по молбата е недопустимо и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Според даденото от ОСГТК на ВКС в т. 8 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. тълкуване, касаещо приложимостта на разпоредбата на чл. 305 от сега действащия ГПК, недопустима е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 г. /отм./, подадена при действието на ГПК, обн. ДВ. бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. В мотивите е разяснено, че разпоредбата на чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ предвижда, че молбата за отмяна трябва да бъде подадена в тримесечен срок от деня, когато страната е узнала за обстоятелството, което служи за основание за отмяна на влязлото в сила решение, но във всички случаи молбата за отмяна не може да бъде подадена по – късно от изтичането на една година от възникване на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. След изтичането на преклузивния срок не съществува законова възможност да се преценява правилността на съдебния акт, тъй като се погасява процесуалното право на страната да иска отмяна по реда на чл. 231, ал. 1 ГПК /отм./ и влезлите в сила решения при действието на този закон придобиват характеристиките на стабилен съдебен акт – неизменими, необжалваеми и неотменими по реда на извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения.
В настоящия случай решението, чиято отмяна се иска, е постановено на 18.02.1999 г. при действието на ГПК от 1952 г./отм./ и е влязло в сила на 01.03.1999 г. – с изтичане на срока за обжалването му от страните. Към момента на влизане в сила на сега действащият ГПК – 2007 г. /в сила от 01.03.2008 г./ предвиденият в чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ едногодишен преклузивен срок за подаване на молба за отмяна е изтекъл на 01.03.2000 г., поради което молбата на Ф. Л., в качеството му на правоприемник по закон на С. Л., не може да бъде разгледана по същество. Съображенията са следните:
В случая молителят се позовава на основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, аналогично на основанието по чл. 213, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ – когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
Под „нови обстоятелства” се имат предвид такива новооткрити факти от действителността, които са съществували към момента на разглеждане на делото от инстанциите по съществото на спора, но не са били включени във фактическия материал по делото, независимо от положената от страната нормално дължима грижа за добро водене на процеса. Касае се за факти, които не са били известни на добросъвестната страна и именно по тази причина не са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, след които решението е влязло в сила.
Под „нови писмени доказателства” се имат предвид новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състезания, но не са могли да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. В тази връзка се поставя изискването непълнотата на доказателствата да се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса, т.е. страната да е положила нормално дължимата грижа за добро водене на процеса и въпреки това делото да е останало непопълнено със съответните релевантни за спора писмени доказателства.
В случая молителят, в качеството си на правоприемник на С. Л., твърди, че атакуваното решение, с което е обявен за окончателен предварителният договор за продажба на недвижим имот, сключен между купувачката – ищца П. Т. и продавача – ответник Ст.Л., е неправилно, защото договорената продажна цена не е била изплатена към датата на приключване на производството по делото. За този факт Ф. Л. представя с твърдение, че са нови писмени доказателства – пощенски запис № 9/1188 от 20.09.1996 г. за сумата от 40 000 лв. с посочен получател – С. Л.; разписка от 16.10.1996 г. / на гърба на записа / за получени 40 000 лв. от П. Т. и удостоверение № 361/09.08.1999 г., издадено от [фирма] на С. Л., че пощенският запис е изплатен на подателката П. Т..
Устните състезания пред СРС са приключили в с.з. на 27.11.1998 г., в което ответникът С. Л. е заявил становище, че искът по чл.19 ал.3 ЗЗД следва да се уважи. Към тази дата обективно са съществували както фактите, настъпили през 1996 г., така и доказателствата за настъпването им /пощенският запис и разписката/. Това означава, че за страната не е съществувала пречка при добросъвестно водене на делото да ангажира в рамките на гражданското дело доказателствата в подкрепа на ползващите я обстоятелства, а процесуалният й пропуск да стори това не може да бъде отстранен посредством производството за отмяна. В този смисъл подадената от Ф. Л. на 22.02.2018 г. молба за отмяна по същество се основава на обстоятелства, които са възникнали преди влизането в сила /на 01.03.1999 г./ на решението по иска по чл. 19, ал.3 ЗЗД, поради което приложим е срокът по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), а същият, съгласно разрешението по т.8 от ТР № 7/31.07.2017 г. на ОСГТК, е изтекъл на 01.03.2000 г., считано от който момент е преклудирано правото да се иска отмяната на решение от 18.02.1999 г. по гр.д. № 1420/1997 г. по описа на Софийския районен съд, в хипотезата на чл.231, ал.1, б.”а” ГПК /отм./, респ. чл.303, ал.1, т.1 ГПК – 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.
Дори да се приеме, че срокът по чл.232, ал.1 ГПК /отм./ следва да счита, че е започнал да тече от 09.08.1999 г. – датата, на която наследодателят на молителя се е снабдил с удостоверение № 361/09.08.1999 г., издадено от [фирма], който документ се представя с настоящата молба като „ново доказателство” относно факта, че продажната цена за имота не е заплатена на продавача, то преклузивният срок за наследодателя на молителя и в този случай е изтекъл най-късно на 09.08.2000 г. , поради което молбата за отмяна не може да бъде разгледана по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 5030546/22.02.2018 г. на Ф. Т. Л., с ЕГН – [ЕГН], за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение от 18.02.1999 г., постановено по гр.д.№1420/1997 г. по описа на Софийския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3916/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІІІ г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.