О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 16. 08. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори август две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4655 /2013 г.:
Производство по чл. 274,ал.2 ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на А. М. М. срещу определение № 1399 от 15.05.2013 г. по в. гр.д. № 426 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което по молба за допълване на определение за прекратяване на делото А. М. М. е осъдена да заплати на А. Б. С. и Л. А. С. сумата 1350 (хиляда триста и петдесет) лева разноски за процесуално представителство за въззивната инстанция на основание чл.78 ГПК. Въззивният съд е приел, че молителите са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са претендирали разноски, че са представили разписка за заплатено адвокатско възнаграждение, че съдът е прекратил производството по делото поради неотстраняване на нередовности на въззивната жалба и че искането за присъждане на разноски е основателно съгласно чл.78,ал.4 ГПК, а доводът на въззивницата, че разноските са в тежест на страните, така както са ги направили, е неоснователен, както и че насрещната страна не е направила възражение по чл.78,ал.5 ГПК..
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. предмет на въззивното производство е бил способът за извършване на делбата и всяка страна е следвало да поеме разноските така, както ги е направила, в случая обжалваният (обжалваемият) интерес не се явява стойността на нейния дял.
Насрещните страни А. Б. С. и Л. А. С. не са подали писмен отговор на частната жалба.
Частната жалба е допустима, но е неоснователна по следните съображения :
Обжалваното определение е постановено по молба на А. Б. С. и Л. А. С. (л.29) за допълване на определение № 978 от 27.03.2013 г. по в. гр.д. № 426 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е прекратено производството по делото на основание чл.262,ал.2,т.2 ГПК поради неотстраняване на нередовности от въззивния жалбоподател А. М. М. – не заплащане на дължимата за въззивното производство по извършване на съдебна делба държавна такса в пълен размер.
В отговор А. М. е оспорила молбата, не е правила искане за намаляване на разноските.
Обжалваното определение е законосъобразно.
Както е приел и въззивният съд, приложима е разпоредбата на чл.78,ал.4 ГПК, според която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Разпоредбата е обща, отнася се до всички инстанции.
В случая искането е направено от ответници във въззивното производство своевременно и с него са представени доказателства за направени разноски. Въззивният съд правилно е установил, че насрещната страна А. М. не е направила искане по чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на разноските поради прекомерност.. Поради което и въззивният съд законосъобразно е присъдил разноските така, както са направени и поискани.
Доводът на А. М., че всяка страна е следвало да поеме разноските така, както ги е направила, е неоснователен – не се основа на предвиденото в приложимата разпоредба на чл.78,ал.4 ГПК. Без значение е и позоваването на предмета на спора във въззивното производство (способът за извършване на делбата), доколкото не е направено искане по чл.78,ал.5 ГПК за намаляване на разноските поради прекомерност, предметът на спора във въззивното производство е без значение.
От изложеното следва извод, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от това производство А. М. няма право на разноски, а насрещните страни А. С. и Л. С. не са направили искане за присъждане на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на ВКС, І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1399 от 15.05.2013 г. по в. гр.д. № 426 /2013 г. на Варненския окръжен съд, г.о.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.