– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 392
гр. София 16.09.2019 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 13.03.2019 (тринадесети март две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 987 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 103 013/30.07.2018 година, подадена от Н. Й. Н., срещу определение № 13 581/15.06.2018 година на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 6503/2018 година.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение № 31 489/30.04.2018 година на Софийски районен съд, І-то гражданско отделение, 169-ти състав, постановено по гр. д. № 81 510/2018 година, с което е оставена без уважение молбата на Н. Й. Н. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лева по подадената от него срещу постановеното по първоинстанционното производство определение № 367 317/21.03.2018 година, частна жалба с вх. № 5 067 029/20.04.2018 година.
В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана същото и потвърденото с него първоинстанционно определение да бъдат отменени, като се постанови друго, с което молбата за освобождаване от държавна такса да бъде уважена. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Н. Й. Н. твърди, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Н. Й. Н. е бил уведомен за обжалваното определение на 23.07.2018 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 103 013/30.07.2018 година, поради което е спазен установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК, но е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
Производството по гр. д. № 81 510/2018 година по описа на Софийски районен съд, І-то гражданско отделение, 169-ти състав, е било образувано по повод на искова молба с вх. № 2 029 065/16.11.2017 година подадена Г. И. Г., с която е поискано Н. Й. Н. да бъде осъден да му заплати сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от воденото от Н. срещу Г. н. ч. х. д. № 17 027/2012 година по описа на Софийския районен съд, наказателно отделение, 103-ти състав.
Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл. 274, ал. 3 и ал. 4 от ГПК. Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията посочени в т. 1 и т. 2 на същата и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване. Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване. Допустимостта на касационното обжалване на определенията е поставена в зависимост от възможността за касационно обжалване на постановените в същото производство решения. Съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване, било поради ограничението по чл. 280, ал. 3 от ГПК, било поради това, че законът изрично е предвидил, че производството е двуинстанционно, то на такова няма да подлежат и постановените в производството по този спор въззивни определения. И в двата посочени случая производството приключва окончателно след произнасянето на въззивната инстанция. Затова постановените в тях решения по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд и разрешените с тях въпроси не могат да бъдат пререшавани по пътя на касационното производство. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения, като води до недопустимост на касационното производство за тях.
В разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5000.00 лева-за граждански дела и до 20 000.00 лева-за търговски дела. От това следва, че ГПК е предвидил двуинстанционно съдебно производство по гражданските и търговските дела с посочената цена на иска, като постановените от въззивния съд решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. С оглед на това и предвид чл. 274, ал. 4 от ГПК на касационно обжалване няма да подлежат и постановените в същото производство въззивни определения, каквото в случая е обжалваното.
Предвид горното подадената от Н. Й. Н., срещу определение № 13 581/15.06.2018 година на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 6503/2018 година, частна касационна жалба с вх. № 103 013/30.07.2018 година е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че подлежи на касационно обжалване не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона.
В настоящето производство съдът не следва да присъжда разноски тъй като същите подлежат на разпределение с оглед на крайния резултат по спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба с вх. № 103 013/30.07.2018 година, подадена от Н. Й. Н. от [населено място], [улица], с ЕГН [ЕГН] срещу определение № 13 581/15.06.2018 година на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, постановено по ч. гр. д. № 6503/2018 година като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 987/2019 година по описа на Върховния касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.