Определение №392 от 21.5.2019 по гр. дело №327/327 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 392

гр.София, 21.05.2019 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 327 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Т. М. против решение № 255 от 16.8.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №390 по описа за 2018 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 92 от 26.3.2018 г. по гр. д. №1496 по описа за 2017 г. на Мездренския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против В. Е. Н. иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права, режима на лични контакти и заплащане на издръжка по отношение на детето К. Н..
Касаторът твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност на решението, както и хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следния въпрос:
Обстоятелството, че положението на родителя, на когото не е възложено упражняването на родителските права с предходното съдебно решение, се е подобрило драстично след първоначално определения режим за упражняването на родителските права, представлява ли изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалният режим за упражняване на правата и може ли да се допусне промяна на режима въз основа на този факт?
Касаторът смята, че по този въпрос обжалваното решение противоречи на т.V на ППВС № 1812.11.1974 г. и на решения № 331/1.11.2013 г. по гр.д. № 2181/2013 г., № 163/27.6.2018 г. по гр.д. № 1332/2018 г. на Четвърто Г.О. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба В. Е. Н. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
От сключения между страните брак през 2011 г. е родено детето К. В. Н.. През 2015 г., когато бракът е бил прекратен с развод, по силата на одобреното от съда споразумение упражняването на родителските права е било предоставено на бащата, който живее в Бяла С.. Майката се е съгласила със споразумението, тъй като не е имала нито работа, нито жилище в Бяла С.. Тя обаче е напуснала този град, заживяла е в [населено място], където през 2017 г. си е намерила постоянна работа и е сключила брак с Д. М.. Подобряването на нейните условия на живот и убеждението и, че бащата настройва детето срещу нея и създава пречки за контактите им са я мотивирали да поиска предоставянето на родителските права.
Мездренският районен съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства/свидетелски показания, психологичните експертизи, социалните доклади/ и е приел, че и двамата родители имат добри възпитателски качества, разполагат с нормални материални възможности и са изградили емоционална връзка с детето. Според съда не са били установени обстоятелства, които влошават положението на детето при неговия баща, на когото са предоставени родителските права, нито обстоятелства, които сочат, че положението на детето ще се подобри, ако се премести при своята майка. Съдът се е позовал на заключението на психолога, в което изрично е отбелязано, че за детето понятията „дом“ и „семейство“ се свързват с тези в [населено място], където то е живяло и продължава да живее до днес с баща си, дядо си и леля си. Това са лицата, които съставляват неговото семейство. Затова в крайна сметка първоинстанционният съд е приел, че няма изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК и е в интерес на детето да остане да живее при своя баща, поради което е отхвърлил иска.
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. Посочил е, че детето се отглежда в нормална семейна среда в [населено място] и посещава редовно детска градина. Има кръг от приятели на които държи и с които общува непрекъснато. Детето е силно привързано към бащата, живее в къща, в която има собствена стая. Бащата разполага с доходи, които позволяват задоволяване нуждите на детето. Същевременно детето не се чувства добре след посещенията при майка си в [населено място], средата му е непозната и няма деца, с които да общува. Този съд също е анализирал всички събрани по делото доказателства, за да приеме за недоказани твърденията на майката, че бащата ограничава контактите и с детето и че тя притежава по-добри материални и битови условия и по-висок родителски капацитет. Установено е само, че тя се е установила да живее в [населено място] и е сключила втори брак.
Така постановеното въззивно решение не може да се окачестви като очевидно неправилно, тъй като не съдържа вътрешни логически противоречия в мотивите, не почива на превратно тълкуване на правна норма противно на нейния смисъл или на несъществуваща правна норма. Ето защо касационно обжалване на това основание не може да бъде допуснато.
Отговорът на поставения от касатора въпрос дали е налице изменение на обстоятелствата, налагащо промяна на мерките за упражняване на родителските права, действително е от решаващо значение за изхода на спора. За да разреши този въпрос, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства във връзка с двете посочени от ищцата обстоятелства, които според нея обуславят поисканата промяна. Достигнал е до извода, че първото твърдение за „драстично“ подобрение на условията на живот на майката не може да се сподели, тъй като намирането на работа, жилище и сключването на нов брак са факти, които сами по себе си не са достатъчни да обосноват промяна на местожителството на детето. Второто твърдение за създаване на пречки от страна на бащата за осъществяване на контактите на детето с майката е прието за недоказано. Тези изводи на въззивния съд съответстват на указанията, дадени в раздел V на ППВС № 1 от 12.11.1974 г., тъй като не е било констатирано нито такова съществено подобряване на условията при другия родител, нито рязко влошаване на условията при родителя, на когото е предоставено детето, за да може да се промени възлагането на родителските права. Цитираните от касатора решения № 331/1.11.2013 г. по гр.д. № 2181/2013 г., № 163/27.6.2018 г. по гр.д. № 1332/2018 г. на Четвърто Г.О. на ВКС нямат никакво отношение към настоящия случай. Първото решение касае наличие на синдром на родителско отчуждение, каквото не е установено по настоящото дело, а второто засяга необсъждане и неприемане на доказателства, каквото процесуално нарушение не е допуснато от въззивния съд. Противно на твърдението в касационната жалба, при постановяване на решението си въззивният съд е изхождал най-вече от висшия интерес на детето. Този интерес налага запазване на съществуващото положение, тъй като вече един стресов фактор в живота на детето предстои /постъпването в училище/ и добавянето още един/промяна на семейната среда/ би довел до излишни и ненужни усложнения, след като детето възприема като свое семейство и дом обкръжението в [населено място].
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска. При този изход на спора касаторът дължи на ответника по касационната жалба 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 255 от 16.8.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело №390 по описа за 2018 г. на Врачанския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 92 от 26.3.2018 г. по гр. д. №1496 по описа за 2017 г. на Мездренския районен съд за отхвърляне на предявения от Т. Т. М. против В. Е. Н. иск по чл.59, ал.9 от СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права, режима на лични контакти и заплащане на издръжка по отношение на детето К. Н..
ОСЪЖДА Т. Т. М. да заплати на В. Е. Н. сумата 500/петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top