3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 21.06. 2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1697/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Т. Т., подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу въззивното решение от 11.01.2016 г. по гр. д. N 16558/2013 г. на Софийския градски съд. Жалбоподателката иска то да бъде обезсилено или отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Ответниците по касация Н. Д. Т.-К. и Е. Д. П. не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 18.03.2013 г. по гр. д. № 12612/2007 г. на С. районен, с което на основание чл. 292 ГПК /отм./ е извършено разпределение на допуснатите до делба четири земеделски земи в землището на[жк], [населено място], като в дял на жалбоподателката е поставен имот № 002027, съставляващ нива с площ 5.470 дка; на Н. К. са поставени имот № 002040, съставляващ ливада с площ 0.299 дка и имот № 006019, съставляващ нива с площ от 1. 369 дка, и в дял на Е. П. – имот № 006004, съставляващ ливада с площ 2.986 дка; жалбоподателката е осъдена да заплати суми за уравнение дяловете на останалите съделители в размер съответно на 88 и 318.50 лв.
След влизане в сила на решението по допускане на делбата, във втората фаза на делбеното дело са представени писмени доказателства – констативен нотариален акт № 168 от 13.09.1993 г., с който наследодателят на страните Т. В. С. е признат за собственик на основание решение № 89/1992 г. на поземлената комисия на неурегулирано дворно място в местността „К.” с площ 5 500 кв. м. по решението и 5 800 кв. м. по скица, съставляващо имот пл. № 736, и нотариален акт № 102 от 14.09.1993 г., с който собственикът продал същия имот на трети за спора лица. Т. С. /С./ е починал на 12.11.1994 г., а искът за делба е предявен на 30.05.2007 г. и в п. І.1 е описана нива с площ 5.470 дка в местността „К.”, съставляваща имот № 002027. С решението по извършване на делбата този имот, както бе посочено, е разпределен по реда на чл. 292 ГПК /отм./ на ищцата, сега касатор.
Във въззивната жалба ищцата е поддържала, че възложеният й имот, възстановен с решение № 6050Р от 09.06.1998г. на ОСЗГ, е идентичен с продадения с нотариален акт № 102/1993 г. и следва да бъде изключен от делбата, макар и във втората й фаза. По този довод въззивният съд приел, че въведеното от самата жалбоподателка основание за съсобственост е решението от 1998 г. и наследяване, и в първата фаза на делбата този документ е кредитиран. В н. а. № 168/1993 г., с който наследодателят е признат за собственик, е цитирано различно решение на поземлената комисия – № 89/1992 г., поради което не може да се приеме, че възстановеният през 1998 г. имот е идентичен с продадения през 1993 г. и поради това да бъде изключен от делбата. С оглед липсата на твърдения и доказателства решението от 1998 г. и от 1992 г. като правопораждащи съответните вещни права фактически състави, да касаят един и същ имот, е безпредметно да се обсъжда наличието на идентичност между процесния имот № 002027 и имота, описан в нотариалния акт за продажба. Въззивният съд приел също, че първоинстанционният съд е съобразил обстоятелствата, релевантни за разпределението по чл. 292 ГПК /отм/, аналогичен на чл. 353 ГПК, и предвид липсата на други оплаквания досежно начина на извършване на делбата и уравнението на дяловете, приел въззивната жалба за неоснователна.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи на първо място, че въззивното решение противоречи на чл. 69 ЗНсл и чл. 292 ГПК /отм./ и съдебната практика по приложението им, илюстрирана с решение № 60 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 534/2009 г. на ВКС, І-во г. о. Д. за противоречие е обоснован с това, че много преди завеждане на делото за делба поставеният в нейн дял имот бил продаден от наследодателя на трети лица, поради което тя не е получила реален дял. Поддържаното противоречие не е налице. Застъпвайки принципното становище, че съгласно чл. 69 ЗНсл всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, и този принцип е водещ в делбата, съставът на ВКС е разгледал хипотеза, при която броят на допуснатите до делба имоти е 22, а броят на съделителите – 24, като не е установено някой от делбените имоти да е бил прехвърлен на трето лице от наследодателя и върху него да не е била налице съсобственост към момента на предявяване на иска и допускането на делбата. Разликата в хипотезите обуславя извода, че по така поставения въпрос касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На следващо място са поставени въпросите: ако в хода на делбеното производство бъде установено, че един или няколко от допуснатите до делба имоти е продаден от наследодателя на трети лица, как трябва да продължи делото във фазата по извършване на делбата; след установяване факта на извършване на продажбата, задължение на съда ли е да конституира третите лица като задължителни необходими другари и делото да продължи с тяхно участие или това трябва да стане по искане на страната, която се позовава на продажбата. Според жалбоподателката влязлото в сила решение по допускане на делбата задължава съда да извърши същата, само доколкото съсобствеността между страните съществува към момента на постановяване на решението по извършването й. В случая във втората фаза на делбата са представени доказателства за продажба на нивата от 5.470 дка и съдът, в нарушение на процесуалните правила, не бил допуснал съдебно-техническа експертиза за установяване на идентичност между продадения имоти и този, разпределен на жалбоподателката, в резултат на което тя не е получила никакъв дял от наследството. Това довело до постановяване на недопустим съдебен акт, тъй като спорът по принадлежността на правото на собственост бил разрешен без участието на третите лица, придобили имота преди завеждане на делото за делба. Жалбоподателката иска решението да бъде обезсилено, а делото – върнато на въззивния съд, с указания за конституиране на приобретателите по сделката и производството да продължи с тяхно участие до приключването му. Сочи, че в този смисъл е съдебната практика – решение № 174 от 18.03.2004 г. по гр. д. № 577/2003 г. и решение № 822 от 30.12.2003 г. по гр. д. № 372/2003 г., двете на ВКС, І-во г. о.
Данните в първия съдебен акт са за сделка, извършена преди завеждане на делото за делба, с която един от съделителите прехвърлил на трето лице правото на собственост върху имота. Прието е, че при това положение приобретателят е следвало да бъде конституиран като задължителен необходим другар в производството. Във втория съдебен акт е разгледан случай на недопустимост на въззивно решение, постановено в първата фаза на делбата, докато предмет на касационното обжалване е въззивно решение по извършването на делбата. Следователно, хипотезите по влезлите в сила решения са различни от сега разглежданата. Липсата на сходство налага извода, че не е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не се разкрива и вероятност въззивното решение да е недопустимо.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е представено и решение № 1 от 07.02.2001 г. по гр. д. № 393/2000 г. на ВКС, І-во г. о. Жалбоподателката не е обосновала с какво обжалваното решение противоречие на този съдебен акт, напротив – позовала се е на възприетото с него, че по-големите имоти се възлагат на съделителя с по-голяма квота, а по-малките – на съделителя с по-малка квота.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, води от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.01.2016 г. по гр. д. N 16558/2013 г. на Софийския градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: