4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.392
София, 24.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №588/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 59 от 16.01.2012 г. по т.д. № 1955/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която частично е отменено решението на Софийски градски съд по отношение на претенциите на А. Д. и е уважен предявения от него иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД за сумата 13110лв., представляваща обезщетение за вреди от забавено изпълнение по т.1, б.”в” от предварителен договор от 28.01.2003г.
Ответникът по касация – А. И. Д. от [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението в частта, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд, след отмяна на решението на Софийски градски съд, в частта, с която предявения от А. И. Д. против [фирма] – [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82, ЗЗД за разликата над 13110лв. до 18000лв. – представляващи обезщетение за вреди от забавено изпълнение на задължение на ответника по т.1, б.”в” от сключения между тях на 28.01.2003г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, по същество е уважил този иск за сумата 13110лв., заедно със законна лихва и е оставил в сила решението в останалата отхвърлителна част. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че били установени всички факти относими към фактическия състав обуславящ правото да се търси обезщетение за вреди от неизпълнение на предварителния договор между страните във връзка със забавеното строителство, а именно – наличие на валидно договорно правоотношение, виновно неизпълнение на задължение от ответника и настъпили вреди, които са могли да бъдат предвидени.Така е обоснована дължимост на обезщетение за забавено изпълнение на предварителния договор от страна на строителя, като лаконично е мотивирано несъгласие с правните изводи на първата инстанция, с оглед това, че страните били сключили договор, от който за тях произтекли задължения, подчинени както на договора за продажба, така и на договора за изработка, като извършването на продажбата не влияело върху поетите задължения, относно сроковете за изпълнение на строителството.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Поставил е въпрос за недопустимост на постановения съдебен акт в частта, с която е била присъдена законна лихва върху обезщетението. Тази недопустимост е мотивирана с липса на отправено искане по надлежния ред за присъждане на лихва, както и липса на заявено оплакване в тази насока във въззивната жалба.Направен е извод, че е налице произнасяне над поисканото, поради което в тази част решението е недопустимо.
По предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК са поставени въпросите – следва ли въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, като този въпрос е допълнен с това, че липсва произнасяне по правоизключващото възражение за това, че вредата не може да бъде предполагана, след като не може да бъде отдаден под наем недвижим имот, който е следвало да бъде предаден с акт образец №15. Поддържано е още, че въззивния съд не е изложил мотиви по липсата на установеност на вредите. С допълнителна молба от 21.02.2013г. и във връзка с приемането на ТРОСГТК №3/12г. страната е посочила, че формулираните от нея въпроси свързани с противоречие и противоречиво разрешаване в практиката на тези въпроси вече е разрешен с тълкувателна практика по въпроса- дали обезщетението за вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на недвижим имот се предполагат или следва да бъдат доказани, с което, разрешението на въззивния съд влиза в противоречие.
Поставеният от касатора основен материалноправен въпрос, уточнен с допълнителна молба, във връзка с поддържаното в изложението по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК, относно това дали обезщетението на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на недвижим имот, увеличението на имуществото на кредитора се предполага или следва да бъде доказано, е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат. Останалите поставени от страната въпроси са или пряко свързани с разрешаването на този въпрос, или не са били предмет на разглеждане от въззивния съд, поради което нямат характеристиките по чл.280, ал.1 ГПК. Посоченият, релевантен правен въпрос е разрешен в противоречие със задължителна тълкувателна практика, както е посочил касатора – ТРОСГТК №3 /12г., която обективира задължително тълкуване по него и след като въззивният съд го е разрешил в противоречие с нея са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С оглед наличието на посочената задължителна практика без правно значение са развитите доводи за противоречие с разрешения, дадени с казуална практика. Освен това наличието на тълкувателна практика изключва приложението и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Основателно е и изложеното от страната във връзка с евентуална недопустимост на решението, в частта му, с която е присъдена законна лихва върху обезщетението, което също съставлява самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в тази част.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което решението, в обжалваните му части следва да бъде допуснато до касационно обжалване .На основание чл.84, ал.1 ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 262.20лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 59 от 16.01.2012 г. по т.д. № 1955/2011 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която частично е отменено решението на Софийски градски съд по отношение на претенциите на А. Д. и е уважен предявения от него иск по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.82 ЗЗД за сумата 13110лв., представляваща обезщетение за вреди от забавено изпълнение по т.1, б.”в” от предварителен договор от 28.01.2003г.
УКАЗВА на касатора- [фирма] – [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 262.20 лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: