4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
С., 07.04. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 7434/2014 г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Г. З. [населено място], подадена чрез адвокат И. И. срещу въззивно решение № 3418 от 15.05.2014 г. по гр. дело № 17150/2013 г. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено Решение № І-118-66 от 1.07.2013 г. по гр.д. № 44084/2012 г. на Софийски районен съд са уважени частично предявените от [фирма], [населено място] срещу жалбоподателя искове по чл.422, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, като е признато за установено, че дължи сумата 5089 лв. главница, заедно със законната лихва от 3.07.2012 г. до издължаване на дълга и 844.72 лв. лихва за забава, предмет на издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 13995/2012 г. на СРС.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че по въпросите: чия е доказателствената тежест за доказване претенцията по размер при направено оспорване на съдържанието на представено от ищеца извлечение от сметки на абонатен номер; при направено оспорване от страна на ответника трябва ли съдът да открие производство по оспорване на частен документ /извлечение от сметки/, който не съдържа неговия подпис; за да могат да се приложат общите условия по отношение на жалбоподателя, трябва ли да има заявление декларация за откриване на партида; трябва ли ищецът да издава данъчни фактури и трябва ли те да бъдат представени по дело по чл.422 ГПК; трябва ли да се намират в кориците на делото писмените доказателства по които са работили вещите лица по назначените техническа и счетоводна експертизи; трябва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, за да мотивира решението си и да посочи на какво основание приема за доказани едни твърдения, факти и обстоятелства, а други-не, е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна [фирма], [населено място] и третото лице помагач [фирма], [населено място] не са депозирали писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
В обжалваното решение е прието, че жалбоподателят е потребител на топлинна енергия по арг. на чл.150 и 151 ЗЕ- като клиент на топлинна енергия в сграда етажна собственост, каквато е тази в която се намира апартамента му, с абонатен номер посочен в исковата молба. С оглед качеството му на потребител по смисъла на закона между страните е възникнало действително правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия. Прието е, че по делото са представени надлежни писмени доказателства удостоверяващи вземанията на ищеца спрямо ответника. Представените с исковата молба писмени доказателства не са били оспорени по надлежния ред, поради което правото на оспорване е преклудирано, а пред въззивната инстанция не са ангажирани доказателства за наличие на особени непредвидени обстоятелства довели до този пропуск. Прието е също така, че непредставянето на данъчни фактури не обосновава недоказаност на претенцията, тъй като по делото са приети съдебни експертизи, неоспорени от страните, от които е установено, че е доставена топлинна енергия в твърдяното количество и качество и дължимостта на главницата и лихвите. В обобщение е прието, че задълженията към дружеството са в посочения в решението размер.
Поставеният от жалбоподателя въпрос чия е доказателствената тежест за доказване претенцията по размер, при направено оспорване на съдържанието на представено от ищеца извлечение от сметки на абонатен номер е относно разпределението на доказателствената тежест по предявения иск. С решение № 230 от 5.03.2012 г. па гр.д. № 1041/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че разпределението на доказателствената тежест по предявен положителен установителен иск, основан на чл.422, ал.1 ГПК зависи от това, какви правни последици настъпват за страните по спора от доказването или не на определи факти. В случая оплакванията са били, че дружеството не е доказало размера на претенцията, тъй като жалбоподателят е оспорил извлечение от сметки. В. съд е приел, че представените по делото надлежни писмени доказателства удостоверяват вземанията на дружеството към жалбоподателя, т.е. че са налице годни доказателства, както по отношение на количеството, така и на качеството на услугата, които не са били оспорени по надлежния за това процесуален ред. Приетото, че дружеството е доказало вземанията си не е в противоречие с посоченото в решението на ВКС относно разпределението на доказателствената тежест. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса при направено оспорване от страна на ответника трябва ли съдът да открие производство по оспорване на частен документ /извлечение от сметки/, който не съдържа неговия подпис. Д. на жалбоподателя, че това оплакване не е обсъдено от въззивния съд не съответсва със съдържанието на решението. В него е даден отговор, като е прието, че представените с исковата молба доказателства не са оспорени по надлежния за това процесуален ред, като срокът по чл.193, ал.1 ГПК пред въззивната инстанция е изтекъл и правото на оспорване е преклудирано, по аргумент и от чл.131, ал.3 ГПК, съответно чл.133 ГПК. На въпроса за да могат да се приложат общите условия на ищеца, трябва ли да има заявление – декларация за откриване на партида е даден отговор в решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о.Прието е, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона. Същото е възприето и във въззивното решение. Доводите че издаваните от ищеца данъчни фактури трябва да бъдат представени по делото и вещите лица да работят по документи, които се намират в кориците на същото не са обуславящи за изхода на делото. Размерът на дължимата от жалбоподателя топлинна енергия е определен не въз основа на данъчни фактури, а въз основа на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, чиито заключения са изготвени на база показания на общия топломер за периода и действащата за същия период нормативна уредба в областта на енергетиката. Неоснователен е и доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и по въпроса следва ли решението да е постановено въз основа на доказаните факти и след обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Изводите за установените по делото факти са формирани въз основа на приетите по делото доказателства, т.е. при доказани от ищеца твърдения за доставена и незаплатена от жалбоподателя топлинна енергия и след обсъждане на въведените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3418 от 15.05.2014 г. по гр. дело № 17150/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :