O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 09.11.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 4557 /2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.Nо 114108/06.10.2014 год. на Б. А. Ж. от [населено място] , подадена чрез адв. М. Н. САК срещу въззивно Решение No 4799 от 01.07.2014 година по гр.възз. д. Nо 11391/2013 год. на Софийския градски съд,IV-д въззивен състав, с което е прието, че заявеният иск на Б. Ж. срещу ЧСИ М. Н. П. е с правна квалификация чл. 75 ЗС , а не приетата от първоинстанционния съд квалификация по чл. 76 ЗС , като искът за констатация на нарушено владение и за връщането му ,е отхвърлен.
Въззивният съд е приел, че изложените обстоятелства и твърдения на ищеца Б. Ж. , ипотекарен длъжник , обезпечил чужд паричен дълг с доброволна ипотека на собствения си / процесния/ недвижим имот сочат на основание на иска по чл. 75 ЗС , тъй като под насилствени действия по отнемане на владението, ищецът влага смисъла на незаконосъобразни действия на ответника – ЧСИ, в хода на принудителното изпълнение, който не се е съобразил с наложена от съда обезпечителна мярка по чл. 397 ал.1 т.3 ГПК, а не твърдения за факти, които покриват понятието насилие/физическа или психическа принуда/. Прието е , че наведените твърдения за физическа разправа от органите на реда при осъществения въвод във владение на имота, са релевирани пред въззивния съд и са преклудирани. Прието е , че ищецът няма качеството на владелец към момента на отнемане на фактическата власт , а на държател, тъй като след влизане в сила на постановлението за възлагане на имота по публичната продан ,новият собственик-купувач консолидира всички правомощия на собственика.Прието е , че ответникът не е отнел фактическата власт с намерение да установи своя такава , с в изпълнение на възложените му със закон функции на ЧСИ .Владелец на имота е новият собственик-приобретател, поради което и преценката на законосъобразността на действията на ЧСИ може да се извърши само когато страни по иска са стария и новия владелец.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон при преценка на доказателствата по делото и правната квалификация на иска, основания за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т. 1, т.2 и т.3 ГПК с довод , че по слените материално-правни и процесуално-правни въпроси : 1./ незаконосъобразни ли са действията на ЧСИ , с които се извършва въвод във владение на недвижим имот в нарушение на издадени 2 обезпечителни заповеди от съда за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело ? 2./ Кой от двата владелчески иска по чл. 75 ЗС или по чл. 76 ЗС , следва да бъде предявен от лицето на което е отнето владението върху недвижим имот срещу ЧСИ , който е извършил въвод във владение на този имот с незаконосъобразни действия ? и 3./Владелец или държател е лицето , от което се отнема владението на недвижим имот при извършване на въвод във владение на този имот , следва да се допусне касационното обжалване поради релевираните доводи за незаконосъобразност на действията на ЧСИ.
В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор- становище от ответника по касация ЧСИ М. Н. П. чрез адв.М. М. САК с който се сочи , че не са налице предпоставките на закона за селекция и допускане на касационно обжалване , поради липсата на конкретно точно формулиран правен въпрос по см. чл. 280 ал.1 ГПК и мотивирано съотнесен към основанията по т.1, т.2 и/или т.3. Изложени са и се поддържат доводи за неоснователност на релевираните доводи по същество на касационната жалба , подчертавайки , че същата е бланкетна и без конкретни оплаквания. Претендират се разноски за касационното производство от 2000 лв. / две хиляди лева/.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните за данъчната оценка на недвижимия имот/ л. 18/, чиято посесорна защита се търси , същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи на страните , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване.
За да се извърши селекция за допускане до касационно обжалване съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да посочи / изведе / онзи правен въпрос, в предметната рамка на спора , чието разрешение според него и защитата му е 1./ в противоречие със задължителна или 2./ незадължителна съдебна или 3./ липсва практика, поради което произнасянето на ВКС би било от значение за развитие на правото и да обоснове нуждата от произнасяне от ВКС с оглед липсата на съдебна практика по въпроса, или недостатъчната такава и в кака насока следва да бъде извършено уеднаквяването на съдебната практика по приложение на конкретната правна норма.
Изведените правни въпроси с изложението на касатора Б. Ж. не могат да бъдат квалифицирани в етапа на селекция като обуславящи изхода на спора , тъй като същите не целят тяхното принципно разрешаване , а искат отговори , касаещи изцяло спора по същество.
Въпросът за незаконосъобразността на действията на ЧСИ , с които се извършва въвод във владение на недвижим имот, когато има издадени 2 обезпечителни заповеди от съда за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело и тези заповеди не са зачетени , е в предметната рамка на спора по чл. 75 ЗС , но решението на въззивният съд се обуславя по различните дела от различни обстоятелства като страни по спора, доказаните от страната правно релевантни факти – владение и нарушение на владението, поради което не може касационното обжалване да се селектира въз основа на него. В изведеният от касатора правен въпрос е поставен акцент на незачитането на заповед на съда с наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“, но за да се приеме , че „незачитане действието на наложена обезпечителна мярка“ от ЧСИ е незаконосъобразно , съдът изследва множество обстоятелства , в контекста на твърденията и възраженията на страните по спора . поради което въпросът е в по голяма степен въпрос на анализ и тълкуване на факти , а не на право.
Въпросите кой от двата владелчески иска по чл. 75 ЗС или по чл. 76 ЗС , следва да бъде предявен от лицето на което е отнето владението върху недвижим имот срещу ЧСИ , който е извършил въвод във владение на този имот с незаконосъобразни действия и какво е качеството на лицето , от което се отнема владението на недвижим имот при извършване на въвод във владение на този имот- владелец или държател, са въпроси по съществото на спора, те са същността на съдебното решение на въззивния съд и не може въз основа на тях да се извърши селекция бе да са съотнесени към някое конкретно основание за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 114108/06.10.2014 год. на Б. А. Ж. от [населено място] , подадена чрез адв. М. Н. САК срещу въззивно Решение No 4799 от 01.07.2014 година по гр.възз. д. Nо 11391/2013 год. на Софийския градски съд,IV-д въззивен състав, с което е прието, че заявеният иск на Б. Ж. срещу ЧСИ М. Н. П. е с правна квалификация чл. 75 ЗС , а не приетата от първоинстанционния съд квалификация по чл. 76 ЗС , като искът за констатация на нарушено владение и за връщането му ,е отхвърлен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :