О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 392
София, 16.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13 април две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 3437 /2008 година по описа на пето гражданско отделение и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК
Начално училище „С” гр. Б. е обжалвало решението на Русенския окръжен съд от 07.04.2008г по гр.д. № 1171/2007г с което е оставено в сила решението на Районния съд в гр. Б. от 05.07.2006г по гр.д. № 455/2004г. С това решение е прието за незаконно уволнението на Х. С. Г. ,извършено на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ със заповед № 32 и заповед № 33 и двете от 29.11.2004г на директора на Н. „С” гр. Б., заповедите са отменени и Х. С. Г. е възстановена на заеманата от преди уволнението длъжност „начален учител” в НУ„С” гр. Б., като в нейна полза са присъдени и направени по делото разноски в размер на 300 лева.
В изложението се твърди,че следва да се допусни исканото касационно обжалване,защото неправилно е разрешен същественият материално правен въпрос- кои членове на синдикалното ръководство се ползват със закрилата по чл.333 ал.3 КТ- и че това има значение за точното прилагане на закона.
Върховният касационен съд след проверка на посоченото основание за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд,прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл.333 ал.3 КТ : „В случаите по чл.328 ал.1,т.2,3,5 и 11 и чл.330 ал.2 т.6 работодателят може да уволни работник или служител ,който е член на синдикално ръководство в предприятието,на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му,само с предварително съгласие на синдикален орган,определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация”
Какво трябва да се разбира под „синдикално ръководство” е пояснено в пар.1 т.6 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда – че това са председателят и секретаря на съответната синдикална организация.
От своя страна практиката на ВКС е наложила приемането,че за „синдикално ръководство” трябва да се считат председателя и само един секретар-организационния. В този смисъл е решение № 825/99г по гр.д. № 994/98г на ВКС, 3-то гр.отд.,в което е казано: Тълкуването на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на КТ не дава възможност за разширяване кръга на лицата, ползващи се със защита като синдикални дейци, чрез избиране на повече от един председател и секретар.”
Подобно е разрешението и в решение № 8*8г,№ 526/2004г на ВКС, 3-то гр.отд. и в решение решение №1284 от 11.07.2006г по гр.д№ 3079/2003г на ВКС 3-то гр.отд.,според което:
СПОРЕД § 1, Т. 6 ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ НА КТ СИНДИКАЛНОТО РЪКОВОДСТВО СЕ СЪСТОИ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И СЕКРЕТАРЯ НА СЪОТВЕТНАТА СИНДИКАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ. ОТТУК СЛЕДВА, ЧЕ КРЪГЪТ НА ПОЛЗВАЩИТЕ СЕ ОТ ЗАКРИЛАТА ПО ЧЛ. 333, АЛ. 3 КТ РЪКОВОДНИ ДЕЙЦИ В СЪОТВЕТНАТА СИНДИКАЛНА ОРГАНИЗАЦИЯ, НЕЗАВИСИМО ОТ НЕЙНАТА ГОЛЕМИНА, УСЛОЖНЕНА СТРУКТУРА И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ Е СВЕДЕН ИМПЕРАТИВНО САМО ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ И СЕКРЕТАРЯ НА СИНДИКАЛНИЯ КОМИТЕТ, Т. Е. САМО ДО ДВАМА КОНКРЕТНИ ЗА ВСЯКА ОРГАНИЗАЦИЯ РАБОТНИЦИ ИЛИ СЛУЖИТЕЛИ.
По настоящето дело данните са били че ищцата действително на 24.10.2002г е била избрана за секретар на Изпълнителния комитет на ОбКС на СБУ и че в протокола е вписана под № 5. Но на първото заседание на ИК на ОБКС на СБУ гр. Б.,видно от препис-извлечението от неговото заседание,което се състояло на 31.10.2002г, Х. С. Г. Б. е била избрана за секретар по организационните въпроси, говорител на ОБКС на СБУ с право да замества председателя при негово отсъствие или при предоставени му от него правомощия”-т.е. тя е била секретаря който се е включвал в общата разпоредба „синдикално ръководство” и който се е ползвал със закрилата по чл.333 ал.3 КТ.
Твърдението на касационния жалбоподател , че Общото събрание на синдикалната организация „избира с явно или тайно гласуване председател и секретар на Синдикалния комитет, председател и членове на Контролно – ревизионната комисия-чл.17 т.4” е вярно и не противоречи на останалите текстове от Устава на Синдиката на българските учители Чл.18 т.5 продължава че „Отчетно изборната конференция.. избира с тайно гласуване и изпълнителен комитет с председател и секретари ,контролно-ревизионен комитет с председател и членове…”.
Не е вярно, обаче становището,че само то-Общото събрание-определя кой от избраните секретари ще отговоря за организационната дейност, защото в чл.18 т.7 е посочено, че „Изпълнителният комитет на ОбшКС…. на първото си заседание разпределя функциите и задачите между своите членове”-начин по който е процедирано и в настоящия случай.
За това ВКС приема,че същественият материално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,а именно-че само председателят и секретаря по организационни въпроси се ползват със синдикалната закрила по чл.333 ал.3 КТ не е разрешен в противоречие на закона и на практиката на ВКС. Ищцата Х. С. Г. е била избрана с още 4 човека за секретар на Отчетно-изборна конференция,състояла се на 24 октомври 2002г в гр. Б. и в това си качество е била и член на Изпълнителния комитет,който на първото си редовно заседание е разпределил „функциите и задачите между своите членове”. Така тя е била избрана за секретар по организационните въпроси и за говорител на ОБКС. В това си качество тя се е ползвала със закрилата по чл.333 ал.3 КТ и в този смисъл Русенския окръжен съд е постановил решението си.
Върховният касационен съд счита, че не са налице условията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване решението на Русенския окръжен съд, че по настоящето дело не съществуват противоречиви решения на отделните състави на ВКС по тези въпроси, което противоречие да се налага да се преодолее с ново тълкувателно решение.
Ето защо и на снование гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд от 07.04.2008г по гр.д. № 1171/2007г.
Настоящето определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: