2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№393
С., 01.12.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 6791 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 8594/6.10.2014 г., подадена от М. С. С., С. М. С. и Р. М. Ю. чрез пълномощника им адвокат Р. Н. против определение № 295 от 19.09.2014 г., постановено по гр.д. № 5321 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязло в сила решение от 20.02.2014 г. по гр.д. № 6/2014 г. по описа на Окръжен съд-Шумен.
Ответниците по частната жалба С. А. М. и Н. А. Б. не са подали писмен отговор.
Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: за да постанови атакуваното определение съставът на ВКС е констатирал, че с влязлото в сила решение на окръжния съд е отхвърлен като неоснователен предявения от М. С. С., С. М. С. и Р. М. Ю. против С. А. М. и Н. А. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение се твърди, че същата се основава на основанията за отмяна, посочени в разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. От обстоятелствата, изложени в молбата, както и в допълнителната молба от 18.07.2014 г., подадена от молителите, е видно, че същите се позовават на писмени и гласни доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, но според молителите, необсъдени от въззивния съд, като изводите, които се правят от молителите в молбата за отмяна и допълнителната молба са различни от правните изводи, направени от въззивния съд с решението, чиято отмяна се иска. Твърди се, че тъй като изводите на въззивния съд са различни от изводите, които според молителите се налагат от представените от тях доказателства, същите са нови доказателства и визират нови факти и доказателства. Прието е, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като основанието по чл.303, т.1 ГПК, предполага представянето на нови доказателства или соченето на нови обстоятелства, които не са били известни и не са могли да бъдат известни на страните и на решаващия съд, както и които са от решаващо значение за изхода на спора по същество, като без значение дали съдът, постановил решението, чиято отмяна се иска, е обсъдил представени по делото доказателства и дали неговите изводи в тази насока са обосновани, а за основанието по чл.303, т.2 ГПК се изисква по надлежния ред – с влязла в сила присъда или съдебно решение – да се установи неистинност на документ, показания на свидетел, заключение на вещо лице или др. изброени в тази разпоредба обстоятелства, не се сочат относими доводи в молбата.
В частната жалба се поддържа, че в молбата за отмяна на влязлото в сила решения подробно е конкретизирано кои факти и обстоятелства са нови и релевантни за правния спор и които не са станали достояние на въззивния съд, като е приложен и документ /удостоверение изх. № 276/29.09.2014 г. на Кметство [населено място], общ.К./. Доводите са неоснователни. Т. в молбата за отмяна факти са, че наследодателят на молителите С. С. С. е бил собственик на 48.400 дка земеделска земя, която след неговата смърт е внесена в Т. от неговия брат М. С. С., който записал 23 дка на свое име, а 25 дка – на името на сина си А. М. С.. Две от нивите, които са възстановени на А. М. С. последният приживе е предоставил на М. С. С. да упражнява фактическа власт върху тях като владелец, като признал, че това са нивите на неговия баща С. С. С. и е имал намерение да прехвърли собствеността върху същите на ищеца М. С. С., но поради това, че е починал не ги е прехвърлил, но М. С. С. ги е владял и своил за себе си като собственик почвече от 10 г., необезпокояван от никого и който факт е бил известен на ответниците, поради което ги е придобил по давност. Именно тези факти са изложени и в исковата молба, по която е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се претендира. Към молбата за отмяна не са приложени документи, които да не са били приобщени към доказателствения материал при разглеждане на делото, нито е налице позоваване на такива документи. П. към частната жалба документ е издаден след подаване на молбата за отмяна, а в последната не се твърди, че съществува или е в процедура на издаване писмено доказателство, което да е от значение за твърдяно в процеса конкретно обстоятелство. Следователно правилно съставът на ВКС е приел, че с изложените в молбата твърдения и изводи се цели преразглеждането на спора по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, което е недопустимо в производство по чл.303 ГПК и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 295 от 19.09.2014 г., постановено по гр.д. № 5321 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: