1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 12. 07. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2431/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 27.12.2011 г. по гр.д.№ 6848/ 2010 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-д състав, поправено с решение от 12.06. 2012 г. и допълнено с решение от 27.09.2012г. е извършена делба на съсобствените на страните недвижими имоти, съгласно решението по допускане на делбата по гр.д.№ 3494/ 93г. на СРС, 65 състав. Прието е, че делбата следва да с извърши по колена и чрез разпределение по реда на чл.292 ГПК/ отм./.
Р. е обжалвано от съделителката Е. В. Б., която поддържа оплакване за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, тъй като съдът не е отчел извършеното доброволно групиране на съделителите в пет групи, изискващо съответно обособяване на имотите в пет дяла и разпределянето им по реда на чл.292 ГПК, като се предлага и начина на това разпределение. Конкретно претендира да й се възложи в самостоятелен дял магазин № 3, или евентуално някой друг от магазините. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК твърди, че въззивният съд се е произнесъл по следните правни въпроси, по които следва да се допусне касационно обжалване:
1.По какъв начин следва да бъдат обособени реалните дялове при изявено желание за доброволно групиране от страна на съделителите. По този въпрос се твърди противоречие с р.№ 805/ 12.12. 2003г. по гр.д.№ 508/2003г. на ВКС, І г.о. и основанието за допускане на касационно обжалване е чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
2.При наличието на какви критерии съдът следва да приеме, че е налице доброволно групиране между съсобствениците? В случаите когато при спазване разпоредбата на чл.69, ал.2 ЗН е възможно образуването на достатъчно дялове за всички групи от наследниците по колена и за доброволно формираните групи, по кой от двата начина следва да бъде извършено разпределението на делбените имоти- по чл.289 и чл.291 или по чл. 292 ГПК, както и по въпроса за разпределението на отделните имоти така, че всяка група да получи възможно най-голяма част от дела си в натура. По тези въпроси се твърди липсата на конкретна съдебна практика и затова жалбата се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
3.В кои случаи тегленето на жребий по смисъла на чл.292 ГПК е невъзможно? По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с т.5 от ППВС № 7/ 73г.
В допълнителна жалба и изложение горните въпроси се конкретизират по следния начин:
1. Длъжен ли е съдът при извършване на делбата чрез разпределяне на делбените имоти съгл. чл.292 ГПК да се съобрази с изявеното желание на част от съделители за доброволно групиране по колена, а на друга част- за получаване на самостоятелен дял, при положение че в делбената маса има достатъчно имоти за това от един вид. По този въпрос се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК поради противоречие с практиката на ВС и ВКС, отразена в представените р.№ 805 от 12.12. 2003 г. по гр.д.№ 508/ 2003 г., І г.о., р.№ 464/ 1.10. 2009г. по гр.д.№ 2014/ 2008г., ІІ г.о., р.№ 604/ 18.10. 2002 г. по гр.д.№ 235/2001 г., І г.о., р.№ 1969/ 11.10.69 г. по гр.д.№ 1455/ 69 г., І г.о., р.№ 386/ 10.05. 2010 г. по гр.д.№ 1657/ 2009 г., ІІІ г.о.
2. При извършване на делбата по реда на чл.292 ГПК при наличие на достатъчно делбени имоти за образуване на самостоятелни дялове както за поставянето им в общ дял на наследниците по колена, така и за обособяването на самостоятелни дялове за наследниците от едно коляно, допустимо ли е съдът в същото делбено производство да извърши делба и на наследниците в едно от колената. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се сочи противоречива съдебна практика- р.№ 805/12.12.2003г. по гр.д.№508/2003г.,Іг.о., р.№ 634/4.10.2010 г. по гр.д.№ 1378/2009г., І г.о., р.№ 380/ 29.07.2008г. по гр.д.№ 292/ 88г., І г.о., р.№ 267/ 13.02. 1967г. по гр.д.№ 2299/66 г., І г.о.
3. Може ли съдът предвид различието на имотите по вид, предназначение, състояние, стойност и различието на квотите на съделителите да извърши делбата като част от имотите разпредели по реда на чл.292 ГПК, а друга част- изнесе на публична продан. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и се твърди, че решението на въззивния съд противоречи на друга съдебна практика, която касаторът намира за правилна- а именно р. № 55/9.02.2009г. по гр.д.№ 2686/ 2007г., ІІІ г.о., р.№ 1/7.02.2001 г. по гр.д.№ 393/ 2000 г., І, г.о., р.№ 357/ 2.06.2009г. по гр.д.№ 667/2008 г., ІІ г.о., р.№ 807/ 3.12.2004 г. по гр.д.№ 545/ 2004 г., І г.о., р.№ 199/ 1.04. 2004г. по гр.д.№ 718/ 2003 г., І г.о.
Ответниците Н. Т., С. Т., М. С., П. С., П. Ц. Т., Т. Н. П., Ц. А. Т. и Н. А. Г.- чрез процесуалния си представител адв. М. Ц. и Е. Г. П. и Л. Г. Т.- чрез адв. П. Н., оспорват касационната жалба, като поддържат, че не са налице и основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Делбената маса се състои от пет магазина, едно ателие, един двустаен апартамент и един четиристаен апартамент в [населено място], ъгъла на [улица]и [улица]. Съделителите образуват четири групи по колена, тъй като са наследници на четирите деца на общия наследодател Т. Ц. Х.. Касаторката Е. Б. и Г. Македонска са наследници от коляното на дъщерята Е. Т.. Делбата е извършена чрез разпределяне по реда на чл.292 ГПК, като в техен общ дял са възложени магазин № 2 и четиристайния апартамент. На съделителите от другите колена също са възложени реални дялове, включващи поне един магазин и един от другите обекти. Присъдено е и парично уравнение, като касаторката и Г. Македонска следва да заплатят общо на Е. П. и Л. Т. сумата 16 501, 50 лв., а само Е. Б. следва да заплати на С. С. М. сумата 5 328 лв. За да извърши по този начин делбата възивният съд е изложил съображения, че въпреки равните дялове на отделните колена, имотите не могат да бъдат разпределени чрез жребий, тъй като имат различно предназначение и голяма разлика в цената.
С оглед на тези съображения, които са обусловили крайния извод на съда и са намерили отражение и в мотивите към решението, настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационната жалба до разглеждане.
Според касаторката тя и Г. М.- наследници в едно от колената, както и наследниците от другите три колена са постигнали съгласие за групиране не в четири, а в пет групи, и съответно за разпределението на имотите между тях е следвало да са обособят пет реални дяла. Във връзка с това поставят и правния въпрос при наличието на какви критерии съдът следва да приеме, че е налице доброволно групиране между съсобствениците в производството по съдебна делба, а ако има такова групиране по който от двата начина следва да се извърши делбата- чрез жребий или чрез разпределяне по реда на чл.292 ГПК.
От решението на въззивния съд обаче е видно, че по такъв въпрос-за критериите и наличието на доброволно групиране, възивният съд не се е произнесъл и въобще не е обсъждал възможността двете съделителки от едно от колената да образуват отделни групи, наред с трите групи наследници по колена и всяка от тях да получа реален дял. От мотивите към решение е видно, че съдът е решил делбата да се извърши по колена и затова е групирал имотите в четири дяла, колкото са и колената от наследници. На този принцип / разпределение по колена/ е било постановено и решението на първоинстанционния съд, като в тази част то не е било обжалвано от съделителките Б. и М.. Обстоятелството, че районният съд е продължил делбата и в рамките на това коляно, не означава че е третирал двете съделителки като отделни групи, тъй като формираните дялове отговарят на броя на четирите колена, а не на пет групи съделители. Съгласно ТР № 1/ 2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос, по който се иска допускане на касационното обжалване, трябва да е бил такъв, по който се е произнесъл и въззивният съд и също така да е определил изхода на делото. С оглед на изложените съображения поставеният от касаторката въпрос не е от такъв характер и затова въз основа на него не може да се обоснове допустимост на касационното обжалване. Същото се отнася и до подвъпроса за начина на извършване на делбата при такова групиране, тъй като той би имал значене само ако съдът беше възприел наличието на пет групи- три по колена и две, формирани от двамата наследници в четвъртото коляно, но в този случай поради неравенство в дяловете делбата задължително би следвало да се извърши чрез разпределяне по чл.292 ГПК и въпросът за избор между жребий и разпределяне въобще не би стоял. С оглед на приетото от въззивния съд, че делбата следва да се извърши по колена, е неотносим и правният въпрос за обособяване на дяловете при наличието на друга форма на групиране на съделителите.
Въпросът дали съдът е длъжен да се съобрази с изявено желание за смесено групиране- по колена и за самостоятелни дялове, освен това е поставен в разрез с данните по делото, тъй като такова общо съгласие от страна на всички участници в делбата за образуване на пет групи наследници и на пет реални дяла не е изразявано, и няма „наследници от четири колена, които доброволно да са формирали пет групи”, както се твърди в жалбата. Съгласието трябва да е общо- на всички участници в делбата, а не само на част от тях. Поради тази причина въпросът, както и представената към него съдебна практика са неотносими към правните въпроси, разрешени от въззивния съд и също не водят до допустимост на касационното обжалване.
По въпроса за довършване на делбата между наследниците от коляното на касаторката въззивният съд е приел, че делбеният процес следва да приключи с решение по чл.292 ГПК чрез разпределяне на дяловете по колена. Останалото е възможно, но не задължително и зависи от волята на страните, но дори и да се направи, следва да бъде след влизане в сила на решението по чл.292 ГПК, така че поставеният въпрос не стои на настоящия етап по селектиране на жалбите.
Следващият въпрос е за избора между двата способа за извършване на делбата- чрез теглене на жребий или чрез разпределяне по реда на чл.292 ГПК. Този въпрос е предпоставен от решението на въззивния съд да извърши делбата по колена, предвид наличието на достатъчен брой имоти и обособяване на реални дялове за всички колена . За да възприеме втория способ- по чл.292 ГПК, възивният съд е посочил, че тегленето на жребий би било неудобно, тъй като въпреки равните дялове, има голяма разлика в цената на имотите поради различната им площ, вид и предназначение. Приетото от въззивния съд не е в противоречие с т.5 от ППВС № 7/73г., тъй като в него само примерно са посочени някои от причините, които правят тегленето на жребий много неудобно- напр. владение на отделните имоти, подобрения и др., но е възможно според особеностите на всеки конкретен случай да има и други обстоятелства, които правят жребия много неудобен. В случая въззивният съд именно в този аспект е преценил данните по делото и е обосновал решението си за разпределяне по реда на чл.292 ГПК, като се е ръководил и от главното съображение по чл.69, ал.2 ЗН за получаване на реален дял от имотите от всяко от колената на наследниците, при свеждане до минимум на усложненията, които могат да възникнат от паричното уравнение на дяловете, поради което решението му е в съответствие с постоянната съдебна практика и няма основание за допускане на касационно обжалване.
Правният въпрос, решен от въззивния съд всъщност е друг- как се формират дяловете / кои имоти се включват в тях/ и как всеки дял се свързва с определено коляно от наследниците, като становището му е, че преценката следва да се извърши от съда въз основа на закона и не е обусловена от изразените от съделителите предпочитания досежно избора на способ и досежно имотите, които съделителите предпочитат да получат в дял. Касаторката не излага доводи за противоречие на решението с практиката на ВКС или за наличието на противоречива съдебна практика по този въпрос, а такова противоречие и няма, тъй като в същия смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена напр. в решение № 357 от 2.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 667/2008 г., II г. о.,/ представено и от касаторката/, решение № 312 от 16.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 7/2008 г., IV г. о. и др.
Последният поставен въпрос е за възможността съсобствеността да се ликвидира по два способа- за едни имоти с разпределяне по реда на чл.292 или чрез жребий, а за други- чрез изнасяне на публична продан. Цитираната от касаторката съдебна практика по този въпрос не разкрива противоречие с въззивното решение, тъй като е постановена при различна фактическа обстановка и са разрешавани други правни въпроси, главно за приложението на чл.292 ГПК. Сходно е само по р.№ 55 от 9.02.2009г. по гр.д.№ 2686/2007г., ІІІ г.о., по което е имало шест имота при пет съделители, всеки от тях е получил по един имот, а шестият е изнесен на публична продан, но и тук хипотезата е различна, тъй като по настоящото дело делбата се извършва по колена и при осем имота всяко коляно може да получи по два имота-т.е. не остава неподеляем имот, който да трябва се изнесе на публична продан. При наличието на възможност имотите да се разпределят по реда на чл.292 ГПК и всеки съделител или всяко коляно /ако делбата се извършва по колена/ да получи реален дял, публичната продан е неприложима като способ за ликвидиране на съсобствеността.
В заключение по изложените съображения следва да се приеме, че по нито един от поставените въпроси не са налице основания за допускане на касационното обжалване, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27.12.2011 г., постановено по гр.д.№ 6848/ 2010 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-д състав, поправено с решение от 12.06. 2012 г. и допълнено с решение от 27.09. 2012г. на същия съд.
Осъжда Е. В. Б., ЕГН [ЕГН], съдебен адрес адв. В. С. А., [населено място], [улица] да заплати съдебни разноски за касационното производство на П. С. С.- ЕГН [ЕГН], М. А. С.- р. 1952 г., С. Н. Т.- ЕГН [ЕГН], Н. Г. Т.- ЕГН [ЕГН], П. Ц. Г.- ЕГН [ЕГН], Т. Н. П.- ЕГН [ЕГН], Ц. А. Т.- ЕГН [ЕГН] и Н. А. Д.- ЕГН [ЕГН] в размер общо на 1500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: