Определение №393 от 17.12.2014 по гр. дело №4512/4512 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
гр. д. № 4512/2014 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 393

София, 17.12.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4512/2014 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 406 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 26/2014 г. Варненски окръжен съд е потвърдил решение по гр. д. № 4830/2012 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от П. Д. В. и Ж. Д. П. иска по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че ответниците М. Д., Д. Д., Г. Й., М. П., М. Р., З. Ж., Х. Д., З. А. и Р. Х., С. М., И. И., С. М., К. М., А. Д. и П. Н., не са собственици на 2/6 ид. ч. от 600 кв. м., представляващи реална част от имот с идентификатор 10135.2010.67, намиращ се в [населено място], м. Варна Йолу”, целият с площ от 1000 кв. м., както и на 2/6 ид. ч. от построените в него жилищна сграда на площ от 47 кв. м. с идентификатор 10135.2010.67.1 и селскостопанска сграда с идентификатор 10135.2010.67.2.
Недоволни от решението са останали ищците по иска П. В. и Ж. П. и в срока по чл. 283 ГПК го обжалва с твърдение за необоснованост и незаконосъобразност.
Настоящият състав, след като се запозна с делото, намира, че следва да се отведе от разглеждането му на основание чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК, съображенията за което са следните:
Касаторите – ищци са обосновали правния интерес от предявените искове с твърдението, че в полза на баща им Д. Н. е било предоставено право на ползване върху имота на основание ПМС 76 през 1977 г. След влизане в сила на ЗСПЗЗ той е закупил имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и на това основание, тъй като е бил в брак с Д. Н., те са придобили в режим на СИО терена и построените в него сгради. Майка им е починала през 2000 г. и по наследствено правоприемство, те са собственици на по 1/6 ид. ч. от имотите. Позовали са се и на придобивна давност.
Правният интерес от предявяване на исковете са обосновали и с това, че с решение № 243 от 09.03.2011 г. по в. гр. д. № 80/2011 г. на Варненски окръжен съд съсобственик (както са заявили в молбите за уточняване на исковата молба) на 4/6 ид. ч. от същия имота Д. П. Н., техен баща, е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде владението на терен и сградите, идеални части от които са предмет на предявените от тях искове. С решението е прието за установено, че той не е доказал имотът да му е бил предоставен за ползване на основание актове по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, да е бил застроен към влизане в сила на ЗСПЗЗ и за него да е възникнало правото да трансформира правото на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това въззивно решение е било обжалвано с касационна жалба, по която е образувано гр. д. № 572/2011 г. на ВКС, І г. о. С определение № 110/01.03.2013 г., постановено от същия съдебен състав, не е допусната касационна проверка на решението.
При тези данни членовете на настоящият състав намират, че при постановяване на цитираното определение, са взели отношение по въпросите дали са се осъществили фактите, на които се позовават касаторите и по настоящото дело и какво е правопораждащото им действие. За да се избегне пораждане на съмнение в обективността и безпристрастността на съда, настоящият състав намира за правилно да се отведе от разглеждане на делото на основание чл. 22, ал.1, т.6 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 22, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд, състав на І г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОТВЕЖДА на основание чл. 22, ал.1, т. 6 ГПК съдиите Жанин Силдарева, Дияна Ценева и Бонка Дечева от разглеждането на гр.д. № 4512/2014 г. по описа на ВКС, І г.о.
Делото да се докладва за ново разпределение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top