ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№393
София, 17.07. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 10 юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 397/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Г. Т. А. против определението на Софийски градски съд № 3* от 12.03.2009 год. по ч. гр. д. № 1806/2009 год., с което е потвърдено разпореждане от 11.02.2009 год. по гр. д. № 39724/2008 год. на Софийския районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателя, като недопустима.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа приложно поле по чл. 280, ал. 1 т. 3 ГПК. Твърди се, че като е прекратено производството по предявения иск е осъществена дискриминация спрямо ищеца в качеството му на цар на България и като български гражданин, като не му е осигурена равна възможност да упражни предоставените му права, с което е нарушен чл. 9 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, с което се прегражда понататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението за допускане на касационно обжалване не съдържа основанията на приложното поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – не е изведен материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към заявеното с иска спорно право, за който да се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Съдът е върнал исковата молба на жалбоподателя, като е приел, че заявеното с нея искане за защита на гражданско субективно право, не е признато от правовия ред, с оглед установеното с Конституцията на България държавно устройство – република с парламентарно управление, което прави искът недопустим. Изложението не съдържа съображения в тази посока, а основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3-та на чл. 280 ГПК е насочено към точното прилагане на закона, с което се цели отстраняването на противоречива съдебна практика или промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика и развитие на правото, което е налице, когато произнасянето по поставен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му. В настоящият случай закона е приложен точно. Правата на ищеца в качеството му на „цар на България” не могат да бъдат дискриминирани нито политически нито етнически, тъй като в България няма монархия, а нанесената му обида, според исковата молба, от представител на ответника е именно в това му качество. Защитата на такова субективно материално право не е признато от правовия ред, което е обосновало извода на съда за недопустимост на иска. В този смисъл не би могло успешно да се поддържа, че правата на жалбоподателя, с прекратяване на производството по един недопустим иск са били нарушени по смисъла на чл. 9 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 12.03.2009 год. по ч. гр. д. № 1806/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ