О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 17.07. 2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 249/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 236 от 11.10.2017 г. по въззивно гр. д. № 225/2017 г. на Окръжен съд – Добрич е потвърдено решение № 318 от 07.04.2017 г. по гр. д. № 1925/2016 г. на районен съд – Д., с което е уважен насрещният иск на Д. Т. Х. с правно основание чл. 109 и Х. Т. Х. е осъден да премахне вратите, изградени на стълбището на между третия етаж и тавана /покрива в жилищна сграда с идентификатор № 72624.612.38.1 по кадастрална карта на [населено място],[жк] по ЗС, както и да заплати разноски.
Постъпила е касационна жалба от Х. Т. Х., подадена чрез адв. В. П., в която се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на въззивното решение. Поддържа се, че не е налице правен интерес от предявения насрещен иск
В изложението на основанията за допускане до касационна проверка жалбоподателят се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 във връзка с формулирани две групи въпроси. Заявява и че решението е очевидно неправилно, поради което е налице основанието и по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответникът по касация Д. Т. Х. не е подал писмен отговор, в който да изрази становище по жалбата.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявения иск подлежи на касационен контрол, подадена е от надлежна страна с интерес да обжалва постановеното решение.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в частта, с която Районен съд – Добрич е уважил предявения от Д. Т. Х. насрещен иск и е осъдил Х. Т. Х. да премахне поставените от него врати на стълбището между третия етаж и таванското помещение. Окръжен съд- Добрич е посочил, че е налице правен интерес от предявяване на негаторен иск в случай, че ответната страна смущава правото на собственост на ищеца като използва не по предназначение обща част от една сграда, без значение за допустимостта на иска са обстоятелствата дали търсещията защита собственик използва имота си за задоволяване на жилищни нужди към момента на предявяване на претенцията или дали към този момент е възникнала необходимост от ползването на съответната обща част.
За да се произнесе съдът е установил, че страните по делото са собственици на жилищни обекти, намиращи се в една жилищна сграда, като Д. Т. Х. (ищец по насрещния иск) е собственик на обект на първия етаж и на обект на втория етаж, изградени като сграда мезонет, макар и да са посочени с различни идентификатори и заснети в кадастралната карта като две жилища. Правото на собственост е придобил на основание договор за покупко-продажба сключен с баща му Т. Х. А. и майка му Господина А. през 2008 г. Установено е, че праводателят Т. А. е бил член на Ж. „Строител”, която е била учредена за построяване на еднофамилни жилищни сгради върху държавен терен през 1978 г. След реализиране на сградите, членкооператора е придобил вещни права върху нея по предвидения в ЗЖСК ред, като е снабден с нот. акт за собственост № 38 от 1.02.1985 г.
Х. Т. Х. е собственик на изградения въз основа на извършено преустройство и реконструкция на подпокривното пространство на сградата в самостоятелен обект – жилище на трети етаж, както и на право на преминаване през вътрешната стълбищна площадка на първия и втория етаж, служеща за коридор – връзка между помещенията на етажа. Преустройството на третия етаж в жилище е извършено на основание издадени строителни книжа. Ищецът се е снабдил и с констативен нот. акт за собственост № 78, рег. № 19123, дело № 2181 от 05.09.2008 г. Вътрешните стълбища са развити по един и същи начин до новопостроения трети етаж и до капандурата за тавана и покрива. Поради проектирането на сградата като еднофамилна стълбите са били проектирани и изпълнени като повити без междинни площадки (в този смисъл заключението на техническата експертиза, л. 109). Помещенията на третия етаж и покрива са достъпни единствено през стълбищата и площадките. Съдът е съобразил, че сградата представлява етажна собственост, а стълбите, покривът и комините са общи по естеството си части. Етажната собственост в сградата е възникнала с преустрояването на третия етаж в жилище и придобиване на вещни права върху него от първоначалния ищец Х. Х..
Въззивната инстанция се е позовала на казуалната практика на ВКС и е приела, че използването на обща част от етажен собственик не по предназначението ? представлява неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109, ал. 1 ГПК. Х. Т. Х. е поставил врати на стълбищната площадка на третия етаж и по този начин е възпрепятствал ползването на стълбището и е ограничил достъпа на Д. Т. Х. до останалите общи части – покрив и комини. Налице е нарушение на правото на собственост, поради което предявеният негаторен иск е основателен и въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния.
Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане до касационна проверка се поддържат идентични оплаквания и възражения срещу правилността на решенията на предходните инстации. Поддържа се и довод за очевидна неправилност, без да е изложено аргументирано становище защо атакуваното решение страда от посочения порок. Такъв извод не може да бъде направен от касационната инстанция, доколкото при постановяване на въззивното решение не е налице противоречие на императивни правни норми. Поставени въпроси също не могат да обусловят наличие на основание за допускане до касационна проверка. В т. 1 и т. 2 на изложението са формулирани въпроси, касаещи правомощията на второинстанционния съд при въззивното разглеждане на делото. Окръжен съд – Добрич се е съобразил с трайната и последователна практика на ВКС, според която въззивният съд действа като втора инстанция по същество на предявения материално-правен спор в очертаните от страна на жалбоподателя предели на въззивно обжалване. Извършил е проверка относно допустимостта на насрещния негаторен иск с оглед наведените от въззивника твърденията за липса на правен интерес от предявяването му. Изложил е собствени мотиви относно основателността му, анализирал е събраните доказателства във връзка с твърденията на страните, съобразил е и влязлото в сила първоинстанционно решение по първоначалния иск. Несъгласието с решаващите изводи на съда и оплакванията срещу правилността и обосноваността им представлява касационно основание и ВКС би се произнесъл по основателността му единствено в случай, че касационната жалба бъде допусната до разглеждане по същество.
В обжалваното решение съдът се е посочил, че оплакванията на въззиваемия Д. Т. Х. срещу първоинстанционното решение в частта за разноските е следвало да се заявят по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК, а страната не е упражнила това свое право, поради което първоинстанционното решение в тази част не е било предмет на въззивен контрол. Разноски пред въззивна инстанция не са присъдени, доколкото правоимщата въззиваема страна не е доказала да е направила такива. Ето защо поставените от касатора въпроси относно признаването на разходи за адвокатско възнаграждение изобщо не са били обсъждани от второинстанционния съд, поради което не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. За яснота следва да се посочи, че с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с което на основание чл. 125 ЗСВ са дадени задължителни указания за съда и страните, е прието, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 236 от 11.10.2017 г. по възз.гр.д. № 225/2017 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: