3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 19.08. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4193/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С определение № 143 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 2636/2013 г. състав на Върховния касационен съд на РБ, IІ-ро г. о., оставил без разглеждане като недопустими касационни жалби вх. № 12199 от 21.12.2012 г. и вх. № 1507 от 11.02.2013 г., подадени от С. С. К. и Т. Д. К. срещу решение № 486 от 23.11.2012 г. и решение от 17.01.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр. д. № 1226/2012 г. на Великотърновския окръжен съд.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касаторите с искане то да бъде отменено, тъй като допустимостта на касационното обжалване неправилно е преценена с оглед направеното от ищцата уточнение, че цената на предявения иск за спорните 127 кв. м. е 411.86 лева. Считат, че това уточнение има характер на твърдение и по никакъв начин не обвързва насрещната страна.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор от ответницата по частната жалба В. Н. Х., която счита същата за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Съгласно чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК касационната жалба се връща от въззивния съд, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК. Според чл. 286, ал. 2 ГПК разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.
В случаите, когато проверката по допустимостта на производството от гледна точка на посочения критерий не е извършена от въззивния съд, това следва да стори Върховният касационен съд, който действа при условията на иззета компетентност.
Определението на състав на Върховния касационен съд, с което се връща, съответно оставя се без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение и решение по чл. 247 ГПК за поправка на първото, подлежи по силата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд, който ще действа като втора инстанция. Затова и обжалването не е подчинено на изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Предмет на касация е въззивно решение и решение за поправка за очевидна фактическа грешка, с което е потвърдено решение № 69 от 15.08.2012 г. по гр. д. № 267/2011 г. на Районния съд [населено място], постановено по иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР за площ от 127 кв. м.
За да постанови обжалваното определение, тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че въззивното решение не подлежи на касационен контрол съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция след изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата. След уточнението от ищцата с молба от 12.08.2011 г. спорни са 127 кв. м., чиято данъчна оценка възлиза на 411.86 лева – т. е. под 5 000 лева.
Определението е правилно и следва да се остави в сила.
Правилно съставът на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о., е приел, че приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в редакцията, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. Касационната жалба срещу въззивното решение е постъпила в деловодството на окръжния съд на 21.12.2012 г., а тази срещу решението по чл. 247 ГПК – на 11.02.2013 г., т. е. след влизане в сила на изменението на ГПК от 21.12.2010 г.
Правилно е и становището, че релевантна в случая е цената на тази част от терена с площ 127 кв. м., която е въведена от ищцата като предмет на спора. В подкрепа се добяват и следните съображения:
След неколкократни разпореждания на първоинстанционния съд за отстраняване констатирани от него нередовности на исковата молба, ищцата е подала молба вх. № 5287 от 13.12.2011 г. /л. 48 от първоинстанционното дело/ и е уточнила в крайна сметка, че претенцията й е за част от земната повърхност в размер на 127 кв. м. Искането й е да бъде призната за собственица на посочената площ като част от имот, целият от 773 кв. м. Посочила е и точното местонахождение на спорното пространство. При тези уточнения предявеният иск е квалифициран като спор за материално право по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР и посочените 127 кв. м. са станали предмет на първоинстанционното и на въззивното решения. Съгласно представеното с исковата молба удостоверение за данъчна оценка от 28.06.2011 г. /л. 11 от първоинстанционното дело/, целият имот с площ 646 кв. м. е на стойност 2 094.70 лева. Предмет на иска, обаче, не е той, а само част от него, така че следва да се вземе предвид данъчната оценка на спорните 127 кв. м. Тя определя и цената на иска и тъй като същата е под 5 000 лева, правилно касационната жалба срещу въззивното решение № 486 от 23.11.2012 г. е оставена без разглеждане.
Съгласно чл. 247, ал. 4 ГПК решението за поправка на очевидни фактически грешки може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. След като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК, то и решението за поправката също не може да бъде обжалвано и подадената и срещу него касационна жалба правилно е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение 143 от 10.05.2013 г. по гр. д. № 2636/2013 г. на Върховния касационен съд на РБ, IІ-ро г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: