О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София 20.03.2015г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 172 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от К. А. К. чрез адв.Й. К. от АК Р. срещу решение № 126 от 17.10.14г., постановено по в.гр.дело № 223/14г.на Разградския окръжен съд.С него е обезсилено решение № 143 от 30.05.14г.по гр.дело № 1560/13г.на Разградския районен съд в частта,с която е отхвърлен предявения от същата страна иск срещу К. А. Х. и Д. И. Х. за прогласяване като противоречащ на добрите нрави нищожността на договор за покупко-продажба,обективиран в нот.акт № г.на 2/6 ид.части от недвижим имот с идентификатор 18578.501.738 по кадастралната карта на [населено място],обл.Р. поради недопустимост и в тази му част производството е прекратено.В останалата първоинстанционното решение е потвърдено.
Като основание за касационно обжалване касаторът сочи визираното в чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Счита,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос,уточнен от настоящия състав:нищожен ли е договор за покупко-продажба на недвижим имот поради накърняване на добрите нрави, когато продажбата е извършена на низходящ на продавача,при цена,по-ниска от реалната продажна цена,като последиците от сделката са ,че продавачът е починал без да изплати преди смъртта си дълга към кредитор,който остава в пасив от наследството и на другия сънаследник.Приложени са определения на ВКС,постановени по реда на чл.288 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба К. А. Х. и Д. И. Х. чрез пълномощник адв.Р. М. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че К. К. и К. Х. са брат и сестра и след смъртта на баща им са придобили в собственост по наследство по 1/6 ид.ч.от процесния недвижим имот в [населено място], [улица],представляващ УПИ VІІІ- от 534 кв.м.от кв.13 по плана на селото,ведно с построените в него сгради.Останалите 4/6 ид.части са станали собственост на тяхната майка М. К..На 7.01.13г.с нот.акт № г.същата е прехвърлила чрез покупко-продажба на дъщеря си правото на собственост върху собствените си 4/6 ид.ч.от имота срещу сумата 4 000 лв.М. К. е починала един месец след сключване на сделката.Въззивният съд е счел,че предявеният иск по чл.26 ал.1 пр.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба като противоречащ на добрите нрави, е неоснователен.Изложени са съображения,че сделката е между майка и дъщеря,които са били в много близки емоционални отношения според гласните доказателства,година преди смъртта на прехвърлителката са живяли заедно,като ответниците са полагали грижи за нея,поради което платената цена за продажбата на имота,която е по-ниска от пазарната,но над данъчната, не нарушава принципа за справедливостта и общоприетия морал.Обстоятелството,че страните по сделката са знаели за наличието на дълг на М. К. към [община] и въпреки това са извършили продажбата,като с получената от нея сума не е погасено задължението на [фирма],не води до нейната нищожност поради противоречие с добрите нрави,а сочи за относителна недействителност по отношение на кредиторите на търговеца,каквото качество ищецът няма.
В частта,с която искът е отхвърлен за 2/6 ид.ч.от процесния имот чрез възмездната сделка въззивният съд е счел,че първоинстанционното решение е недопустимо и го е обезсилил по съображения,че тези идеални части са собственост на ответницата по наследство.
Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице,когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода по делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на ОСГК на ВС,постановени при условията на чл.86 ал.2 ЗСВ/отм./;с тълкувателни решения на ОСГТК,на ОСГК,на ОСТК на ВКС или решение,постановено по реда на чл.290 ГПК.В случая касаторът не е посочил,нито е приложил съдебни решения, за да обоснове посоченото основание.Приложените определения на ВКС по чл.288 ГПК не са задължителна съдебна практика по смисъла на чл.288 ал.1 ГПК,тъй като не се ползват със сила на пресъдено нещо. Съдебната практика за нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави е непротиворечива и е в смисъл,че добрите нрави съставляват морални норми и етични правила за поведение на хората в обществото на определен етап от развитието му.Преценката дали са налице такива действия,които да накърняват добрите нрави, е конкретна за всеки отделен случай въз основа на събраните доказателства и доводите на страните по конкретното дело.В разглеждания случай въззивният съд е спазил изискването да подходи конкретно спрямо установеното по делото.
Мотивиран от изложеното настоящият съдебен състав намира,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 126 от 17.10.14г., постановено по в.гр.дело № 223/14г.на Разградския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. А. К. да заплати на К. А. Х. и Д. И. Х. сумата 300 лв /триста/разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.