Определение №393 от 21.11.2008 по ч.пр. дело №231/231 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
 
№ 393
София,  21.11. 2008 година
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в  закрито заседание на  17.10.2008 година, в състав:
 
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРИО БОБАТИНОВ
                   ЧЛЕНОВЕ:   ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
                                            МАРИЯ СЛАВЧЕВА
                                                                                                                                 
при участието на секретаря 
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 231 /2008 година
 
Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК и чл. 279 ГПК.
Образувано е по частната жалба на А. К. А. от гр. С., подадена чрез адв. С против постановеното от председателя на второ отделение, търговска колегия на ВКС разпореждане № 40 от 26.05.2008 год., по т.д. № 333/2008 год., с което образуваното по касационната жалба на настоящия частен жалбоподател производство по горепосоченото търговско дело по описа на ВКС, търговска колегия е прекратено като недопустимо.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане по съображения за допуснато нарушение на материалния закон и съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му. Частният жалбоподател поддържа, че в хипотезата на чл.218а, ал.1,б.”а” ГПК/ отм./ определяща за допустимостта на касационния контрол над постановения от въззивния съд съдебен акт е не цената на акцесорната искова претенция, която няма самостоятелен характер и в този см. не може да бъде разгледана без главния иск, а сбора от цените на двата иска, поради което е правно ирелевантно обстоятелството, че последният не е предмет на касационната жалба на касатора.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по нея.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното разпореждане, съобразно правомощията си по чл. 278 и сл. ГПК във вр. с чл.279 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в рамките на преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалвания съдебен акт председателят на второ отделение, търговска колегия на ВКС е приел, че в разглеждания случай са налице предпоставките на чл.218а, ал.1, б.”а”ГПК/ отм./ в редакцията на закона, публикувана в ДВ бр.105/2002 год., обстоятелство изключващо и допустимостта на последващ инстанционен контрол по отношение постановеното от Плевенския окръжен съд въззивно решение № 776 от 10. 01. 2008 год. по в.т.д. № 886/2007 год. по описа на с.с.
Изводите съдържащи се в обжалваното разпореждане са законосъобразни.
Обстоятелството, че предмет на касационно обжалване е въззивното решение на окръжен съд, в частта му по един от предявените в обективно съединяване искове – този по чл.86, ал.1 ЗЗД и неговата цена е под 5000 лв., то правилно председателят на второ отделение, търговска колегия на ВКС е счел, че с оглед търговския характер на делото, определяем от главния иск, обжалваният съдебен акт на Плевенския окръжен съд попада в предвиденото от законодателя в чл.218а,б.” а” ГПК/ отм./ изключение, не подлежи на касационен контрол и е окончателно.
Касае се до обективно съединени искове за парични вземания и меродавна е цената на всеки един от тях, вкл. и в съотношението главен – акцесорен, които в случая са основани на чл. 236, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и на чл.86, ал.1 ЗЗД и доводите на частния жалбоподател в противна насока са лишени от основание в закона.
Поради това и изразеното от ВКС разбиране, че при предприетото от касатора обжалване на постановеното въззивно решение на ПОС само в частта относно акцесорния иск за обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД отсъства правна възможност преценката за допустимост на искания касационен контрол да е обусловена от общия сбор на цените на отделните обективно съединени искове е правилно, в съгласие със закона и последователната практика на ВКС, поради което се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав.
Водим от горното и на осн. чл.274, ал.2 и сл. ГПК във вр. с чл. 279 ГПК, настоящият тричленен състав на ВКС, търговска колегия
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
ОСТАВЯ в сила разпореждане № 40 от 26.05.2008 год., постановено по т.д. № 333/2008 год. на председателя на второ отделение, търговска колегия на ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top