4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 22.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1325/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№82708/03.8.2012 г., подадена от А. “М.” – , против въззивно решение №4998/29.6.2012 г. по гр.д.№6978/2011 г. по описа на Софийския градски съд, Г.О., ІІ-В състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №ІІ-79-120/24.02.2011 г. по гр.д.№10542/2010 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ г.о., 79 състав, с което са уважени предявените от С. Д. А. от [населено място], област Х., против А. “М” – , обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че е налице действително съкращаване в щата на работодателя. Относно законосъобразността на подбора, извършен от работодателя, е прието, че не са спазени критериите за оценка, определени от самия работодател и в частност по критерия “допълнителна квалификация, свързана със заеманата длъжност – успешно преминати курсове, семинари и школи, като в конкретния случай е видно, че ищецът е преминал успешно курс по английски и е следвало да получи точки, което работодателят не отчел. Във връзка със законосъобразността на подбора е отчетено, че неправилна е оценката с оглед критерия “получени награди и отличия” и след като ищецът е бил награждаван многократно с парични награди и ДМС за разкрити от него митнически нарушения. Незаконосъобразност на подбора е отчетена и по критерия”умения за работа в екип”. Поради въззивната инстанция е стигнала до краен извод за незаконосъобразност на целия подбор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:
1. Подлежи ли на съдебен контрол конкретната оценка по отделни показатели на специално назначената от работодателя комисия за извършване на подбора, която е дадена въз основа на утвърдени от работодателя допълнителни показатели към законовите критерии по чл.329 КТ ?;
2. Подлежи ли на съдебен контрол поставената от комисията оценка при подбора по допълнително утвърден от работодателя субективен показател – мнения, впечатления на членове на комисията/пряк ръководител/ за оценявания служител ?;
3. Във връзка със съдебния контрол за законосъобразност на подбора, в правомощията на съдебната инстанция ли е извършването на “оценяване” на отделния служител и поставянето на оценка, различна от тази, поставена от комисията, както по обективните, така и по субективните показатели ?;
4. Съдът в рамките на проверка законосъобразността на подбора, поставяйки оценка по отделни показатели, съответно нова обща оценка на оценявания служител, нарушава ли цялостния проведен подбор и класиране на всички оценени служители ?;
5. Възприетият от работодателя като част от подбора субективен показател за оценка на служителите, опорочава ли крайният резултат от извършения подбор ?
Като основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване се сочат тези по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Ответникът по касация С. Д. А., посредством процесуалния си представител – адв.Т. К., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Поставените с изложението въпроси не кореспондират с отговорите на въпроси дадени в приложените решения на ВКС. В решение №186/28.6.2012 г. по гр.д.№1209/2011 г. на ІІІ г.о., е даден отговор на въпроса за законността на подбора по чл.329, ал.1 КТ с оглед момента на извършването му. В решение №497/25.6.2010 г. по гр.д.№1000/2009 г. на ІІІ г.о., липсва отговор на въпрос. В решение №165/28.3.2012 г. по гр.д.№293/2011 г. на ІV г.о. е даден отговор на въпрос “Кой е работодател на митническите служители след влизане в зила на ЗМФ-1441/09.11.2009 г. и ЗМФ-1558/30.11.2009 г. – съответната митница или А.“М. ?”. С решение №96/04.7.2012 г. по гр.д.№760/2011 г. на ІІІ г.о., е даден отговор на въпроса “Подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя за нивото на работа на включените в подбора по чл.329, ал.1 КТ работници или служители?”.
Поради това въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По поставените от касационния жалбоподател въпроси въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Всички изводи на Градския съд, отнасящи се до работата на комисията по подбора в предприятието, са оценявани като действия на работодателя по извършването му. Мотивите на съда относно неспазване на критериите за оценка, определени от работодателя и в частност критериите за допълнителна квалификация, награди и отличия, умения за работа в екип, са разгледани на плоскостта на установените в закона критерии за по-висока квалификация и по-добра работа. В посочения смисъл е и прието с ТР №3/16.02.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС ОСГК, че “преценката на работодателя по чл.329, ал.1 КТ кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ при упражняването, на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа”. В процесния случай решаващите изводи на съда са именно в този смисъл, а обстоятелството, че са обсъждани всички извършени действия по подбора, включително и тези на назначената от работодателя комисия е без значение. Конкретен въпрос относно крайния извод на въззивния съд обаче не е поставен.
В. решение на СГС не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като то е съобразено с цитираното тълкувателно решение.
С оглед изхода от спора касационният жалбоподател следва да заплатят на ответника по касация деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева.
Водим от горните съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №4998/29.6.2012 г. по гр.д.№6978/2011 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В състав, по касационна жалба, вх.№82708/03.8.2012 г., подадена от А. “М.” – .
ОСЪЖДА А. “М.” – [населено място], [улица], да заплати на С. Д. А., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Х., ул.Х. С.” №, деловодни разноски в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: