О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 22.06.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 2304/ 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 35 от 4.02.2016 г. по гр.д.№ 586/2015 г. на Пернишки окръжен съд е допусната делба на две сгради – жилищна и сграда- навес, построени в ПИ с идентификатор 55871.508.507 по кадастралната карта на [населено място]. Отхвърлен е иска за делба на трета сграда в същия имот, описана като гараж, тъй като е прието, че един от съделителите- ответникът А. Г. е придобил сградата по давност.
Ищецът Г. А. А. е подал жалба срещу въззивното решение, като намира изводите на съда за необосновани и некореспондиращи със събраните по делото доказателства. Неправилно от съда не била обсъдена представената нотариална покана от 4.03.2014 г. поради настъпила процесуална преклузия.
Като основания за допускане на обжалването касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а правните въпроси са свързани с доказването на предпоставките за придобивна давност. Намира че възивното решение противоречи на задължителната съдебна практика, отразена в ПП № 6/ 74 г., ТР № 1/ 2012 г. и ТР № 4/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, както и р.№ 52/ 2.02.2011 г. по гр.д.№ 1896/ 2009г. на І г.о. Поддържа че произнасянето от страна на ВКС би допринесло и за точното прилагане на закона и развитие на правото.
Ответникът оспорва жалбата, като и наличието на основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Страните са братя и наследници на имота, останал от техните родители, включващ една жилищна сграда, навес и гараж в [населено място]. Спорна по делото е била делбата на гаража, за който съдебнотехническата експертиза е дала заключение, че не представлява само гараж, а над него е направена тухлена надстройка с плосък бетонов покрив и външно бетоново стълбище, състояща се от три помещения- стая, кухненски бокс и тоалетна. За да отхвърли иска за делба на тази сграда съдът е приел, че тя първоначално също е имала наследствен характер, но ответникът А. А. Г., като един от сънаследниците, е придобил тази сграда по давност, като сам я е построил през 1991 г., през 1992 г. направил надстройката и живял там до 1995г., а след това я отдавал под наем. Прието е, че чрез тези действия е налице както упражняване на фактическа власт лично или чрез другиго владение в продължение на повече от двадесет години, така и демонстрирано намерение за своене на имота и отблъскване владението на другия съсобственик.
Този извод е направен въз основа на показанията на разпитаните свидетели, като съдът е кредитирал тези на св. С. Н. и св.И., тъй като те взаимно си кореспондирали, няма противоречие между тях и свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото. По отношение показанията на другата група свидетели, посочени от ищеца, е съобразено, че те са дали твърде общи сведения, а за св. А. е отчетено и обстоятелството, че тя е съпруга на ищеца.
Ищецът е представил по делото нотариална покана от 4.03.2014 г., отправена до него от ответника А. Г., но съдът не е приел това доказателство поради процесуална преклузия по смисъла на чл.127, ал.2 и чл.146, ал.3 ГПК.
Формулираният от касатора правен въпрос за доказването на предпоставките на придобивната давност засяга и въпроса дали цитираното писмено доказателство правилно не е допуснато с позоваване на процесуалната преклузия по чл. 146, ал.3 ГПК.
С оглед на данните по делото следва да се приеме, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса не обосновава допустимост на касационното обжалване. По приложението на чл.146, ал.3 ГПК е формирана постоянна съдебна, с която въззивното решение е съобразено . Например съгласно р. № 549 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 56/2010 г., IV г. о. докладът по чл.146 ГПК / респ.проектът по чл.140 ГПК / е свързан със задължението на съда служебно да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, както и с последиците от несвоевременно извършване на процесуалните действия от страните. След указанията на съда за това кои са релевантните за спора факти, как се разпределя доказателствената тежест страните, те могат да предприемат съответни процесуални действия, включително и да посочат нови доказателства. Следователно, от този момент настъпва преклузията за страните да не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови доказателства, освен ако са налице условията по чл. 147 ГПК. В случая указанията до ищеца са били дадени още в проекта за доклад, тъй като тогава е било известно и възражението на ответника за придобивна давност, и ищецът е могъл да представи нови доказателства в първото заседание на 12.01.2014 г., както и е представил такива и е поиска разпит на свидетели. Представената по-късно нотариална покана е могла да бъде приета само при условията на чл.147 ГПК- ако касаторът не е могъл да узнае за нея, да я посочи или представи своевременно, за каквито обстоятелства няма твърдения и позоваване, респ. и съответни доказателства. Поканата като документ е била връчена на касатора и той е разполагал с нея, поради което е могъл и да я представи своевременно.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от4.02.2016 г. по гр.д.№ 586/2015 г. на Пернишки окръжен съд
Осъжда Г. А. А. да заплати на А. А. Г. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: