2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 393
София, 23.05.2012г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ.: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 227/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.288 ГПК.
[фирма] [населено място] е обжалвал въззивното решение на Софийския градски съд , гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав от 31.10.2011г. по гр.д.№ 7874/2010г.
Ответниците са подали отговор, в който изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Подадена е и частна жалба вх. № 117601 от 21.12.2011г. срещу определението по чл.192 ал.4 ГПК /отм./ за разноските, по която ответниците не изразяват становище.
1. По касационната жалба. Същата е подадена в срок, от надлежна и заинтересована страна, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК /данъчната оценка на имота е 5024лв./ , поради което е процесуално допустима.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 36 състав от 26.01.2010 г. по гр.д. № 9182/2008г. , с което е уважен предявения срещу [фирма] [населено място] ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот с пл.№ 1140 по плана на С., вилна зона „С.-Д. – първа част”.
В. съд е приел, че спорният имот е възстановен на ищците по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗГ „О. купел”№ 6629 от 22.04.2005г. Ответникът [фирма] [населено място] е закупил от Б. и М. В. с нотариален акт № 103, том ІІ, рег. № 3150, дело № 304 от 25.06.1999 г. имот планоснимачен № 15 от кадастрален лист 702 , в който се включват и 120 кв.м. от възстановения на ищците имот. Възражението на ответника, че актът за възстановяване на собствеността, на който основават материалноправната си легитимация ищците е нищожен, е прието за неоснователно като съдът се е мотивирал, че първоначалното решение на Поземлената комисия не е било подписано от всички членове, но това не води до нищожност на акта за възстановяване, защото впоследствие е постановено ново решение , с което се потвърждава и приподписва първото решение, без да се отстранява материална незаконосъобразност на решението и в този случай е неприложима разпоредбата на чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса завършен ли е фактическият състав за възстановяване на собствеността, ако решението на Поземлената комисия не е придружено със скица като в тази връзка се цитира и съдебна практика. Въпросът е неотносим към настоящия спор и решаващите изводи на въззивния съд, защото решение № 6629 от 22.04.2005г., което е прието за възстановителния акт, изрично препраща към скица от 11.03.1994г., и тя е представена по делото.
Вторият довод за противоречие между обжалваното решение и съдебната практика, според която поземлената комисия не може да измени сама решението си освен в хипотезата на чл.14 ал.6 ЗСПЗЗ, която изисква да е налице явна фактическа грешка и в срока по чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ при наличие на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за постановяване на решението по ал.1 , също не е налице, защото в случая новото решение не изменя старото, а отстранява порок във формата.
Доводите , свързани с преценка на доказателствата са относими към правилността на решението, която не се проверява в производството по чл.288 ГПК и не следва да се обсъждат.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
2. По частната жалба вх.№ 117601 от 21.12.2011г.
С обжалваното определение от 06.12.2011г. е изменено решението в частта за разноските като са присъдени на въззивниците разноски в размер на платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.12.2010г. Определението е постановено при спазване на процесуалните правила, тъй като доказателството за разноските е било представено преди последното съдебно заседание и именно това е дало основание на съда, който неправилно е приел в решението , че няма данни за разноски във въззивното производство и не ги е присъдил с решението , да постанови допълнително определение по реда на чл.192 ал.4 ГПК /отм./. Д. на частния жалбоподател, че съдът е следвало съгласно чл.248 ал.2 ГПК да му връчи препис от молбата за разноските е неоснователен, защото спорът е разгледан от въззивния съд по отменения ГПК, който не съдържа такова изискване.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд , гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав от 31.10.2011г. по гр.д.№ 7874/2010г.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд , гражданско отделение, ІІ-Д въззивен състав от 06.12.2011г., с което е изменено решението в частта за разноските по реда на чл.192 ал.4 ГПК /отм./
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: