О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
гр. София, 24 юни 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска ч. гр. дело №2029/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1,т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адв. В. В. като пълномошник на С. И. С. и Н. В. С. и двамата от [населено място] против определение от 13.02.2015 г. по ч. гр.д. №3003/2014 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата им с пр. осн. чл. 248,ал.1 ГПК за изменение на определението от 06.01.2015 г. по същото дело в частта за разноските.
В частната жалба се правят се оплаквания за неправилност на обжалваното определение, доколкото съдът е приел, че списъкът на направените разноски от С. и Н. С. в производството по ч. гр.д. №3003/2014 г. на Варненския окръжен съд е бил депозиран несвоевременно. Сочи се, че молбата за присъждане на разноски заедно със списъкът по чл. 80 ГПК е депозиран преди произнасянето на съда по частната жалба с определението си от 06.01.2015 г. Същевременно ответниците по молбата са взели становище по искането за разноски в производството по чл. 248 ГПК.
Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените от частните жалбоподатели разноски в производството по ч. гр.д. № 3003/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Ответниците по частна жалба М. Г. П. и М. П. П. и двамата от [населено място], не вземат становище по частната жалба.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал.1,т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При преценка на нейната основателност ВКС, състав на 3-то г.о. приема следното:
Производството по ч. гр.д. № 3003/2014 г. на Варненския окръжен съд е образувано по частна жалба на М. Г. П. и М. П. П. срещу определение от 10.11.2014 г. по гр.д. № 15724/2013 г. на Варненския районен съд , с което е оставено без уважение искането им за изменение на определение от 15.06.2014 г. за прекратяване на производството по делото, в частта с която са осъдени да заплатят разноски в размер на 3 600 лв. Въззивният съд е оставил частната жалба без уважение като не е присъдил разноски в полза на ответниците по частната жалба С. И. С. и Н. В. С. и двамата представлявани от адв. В. В.. С молба №963/13.01.2015 г. на осн. чл. 248 ГПК същите са поискали изменението на това определение в частта за разноските като М. Г. П. и М. П. П. бъдат осъдени да им заплатят направените в производството по частната жалба в разноски размер на 500 лв.адвокатско възнаграждение . С обжалваното в настоящото производство определение №576/13.02.2015 г. молбата е оставена без уважение. За да постанови този резултат, съдът е приел, че молителите С. И. и С. и Н. В. С. са представили списъкът на направените разноски с договора за правна защита и съдействие, след депозиране на техния отговор по частната жалба като по този начин насрещната страна е била в невъзможност да изрази становище по искането за присъждане на разноски.
Определението е неправилно. Действително списъкът на направените от С. и Н. С. разноски, заедно договора за правна защита и съдействие в производството по частната жалба на М. Г. П. и М. П. не е представен с отговора на частната жалба, а допълнително с молба от 30.12.2014 г. Това обаче е станало преди съда да постанови определението си от 06.01.2015 г. С оглед на което не е имало пречка съдът да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски с оглед резултатите от делото. В ГПК липсва правна норма, която да преклудира възможността за искане и доказване на разноски с отговора на подадената частна жалба. Същевременно правото на защита евентуално на възражение за прекомерност на възнаграждението за ответниците по молбата е запазено, доколкото в производството по чл. 248 ГПК съдът е изпратил препис от същата на М. и М. П.,които са взели становище като са направили и възражение за прекомерност. Това възражение следва да бъде съобразено като с оглед фактическата и правна сложност на делото вместо претендираните разноски в размер на 500 лв. се присъди минималния размер на адвокатското възнаграждение по т.11 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 200 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №576/13.02.2015 г.по ч. гр.д. №3003/2014 г. на Варненския окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ определение №77/06.01.2015 г. по ч. гр.д. № 3003/2014 г.на Варненския окръжен съд в частта за разноските като ОСЪЖДА М. Г. П. и М. П. П. и двамата от [населено място] да заплатят на С. И. С. и Н. В. С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: