8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 25.05.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март, две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 4280/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано заедно от всеки двама от П. С. С., Я. М. Д. и Г. К., чрез пълномощника адвокат А. М., срещу решение №311 от 28.07.2017 г. по в. гр. дело № 408/2017 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 81 от 30.03.2017 г. по гр. дело № 2125/2016 г. на Горнооряховския районен съд. С първоинстанционното решение е прието за установено по отношение на [фирма], [населено място], че Ю. Х. М. не дължи на [фирма], [населено място], сумата от 14 709.68 лв., начислена по корекция на основание чл. 50 ПИКЕЕ по партида с клиентски номер [ЕГН], за абонатен номер [ЕГН], за недоставена и непотребена електроенергия за периода от 13.07.2015 г. до 12.07.2016 г. на адрес: [населено място], [улица], обективирана във фактура № [ЕГН]/15.11.2016 г.
Ответникът по касационната жалба Ю. Х. М., със съдебен адрес – Велико Т., чрез адвокат Н. Н., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество – счита касационната жалба за неоснователна. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски.
Въззивният съд е споделил изложените в първоинстанционното решение мотиви и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд. Безспорно е по делото, че ищецът има качеството потребител на ел. енергия, за което е открита партида на посочения в исковата молба адрес, поради което между страните е налице облигационно правоотношение, пораждащо правото на ищеца да закупува ел. енергия и насрещното право на ответника да получи цената за доставената стока. Спорът е за това дали за ответника е възникнало право служебно да коригира сметката за ел. енергия. Съдът подробно е анализирал писмените и гласните доказателства по делото, включително и заключението на вещото лице, като е проследил действащите правни норми относно реда за измерване, отчитане на електрическата енергия, както и процедурата по извършване на корекция на сметки. Посочено е, че в правилата е предвидено право на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира пренесената ел. енергия, когато при извършване на технически проверки на място е установен факт на неизмерена, неправилно или неточно измерена ел. енергия в резултат от несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики СТИ с нормираните, на нарушения в целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд за системата елемент или неправомерна промяна в схемата на свързване. С оглед спазване на правата и на двете страни, гарантиране на обективното и добросъвестно извършване на проверките, и достоверността на установеното с тях, ПИКЕЕ въвеждат строго формална процедура за установяване наличието на обстоятелства, налагащи извършване корекция на сметка. Съдът подробно е описал изискванията на чл. 50 ПИКЕЕ за прилагане на процедурата, на която дружеството се позовава, съпоставил е тези изисквания с установените факти по делото и правилно е приел, че при липса на нулеви показатели при монтажа и при липса на подробна по часове информация за работата на СТИ не може да бъде приложена процедурата по корекция на посоченото основание. След като се приема, че корекционните правомощия на дружеството по правилата на чл. 48 – чл. 50 ПИКЕЕ са неприложими, съдът е разгледал и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел. енергия. Достигнал е до извод, че дружеството извършва отчет по скрит и недостъпен за потребителя регистър, което е в пряко нарушение на чл. 10, чл. 11 и чл. 120, ал. 4 ЗЕ. Вземането на дружеството не е доказано по основание и размер.
Първоинстанционното дело е образувано по исковата молба на Ю. Х. М. против [фирма], [населено място], с която се иска да се приеме за установено, че не дължи на дружеството сумата от 14 709.68 лв., начислена по корекция на основание чл.50 ПИКЕЕ по партида с клиентски номер [ЕГН], за абонатен номер [ЕГН], за недоставена и непотребена електроенергия за периода от 13.07.2015г. до 12.07.2016г. на адрес: [населено място], [улица], обективирана във фактура № [ЕГН]/15.11.2016 г. Спорно между страните е има ли право доставчикът на ел.енергия да извършва едностранна корекция на потребената ел.енергия за релевирания период и в частност налице ли са били предпоставките, даващи основание същият да извърши такава корекция.
Към датата на извършване процесната проверка на СТИ/електромер на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел.енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел.енергия. В раздел ІХ ПИКЕЕ, разпоредбите на чл.48, чл.59 и чл.50 ПИКЕЕ визират различни хипотези, при които се прилагат различни методики на корекционната процедура. Посочено е, че съгласно чл.43 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа – [фирма] извършва проверки на измервателните системи за съответствието им с изискванията на правилата, като за проверките се съставя констативен протокол – чл. 47, ал. 1 ПИКЕЕ, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител – чл.47, ал.2 ПИКЕЕ. Прието е за установено по делото, че констативен протокол № 1501229/12.07.2016 г. е подписан както от служителите на дружеството, извършили проверката, така и лично от абоната, поради което е прието за неоснователно твърдението на ищеца, че не е търсен по време на проверката. Видно от обратната разписка на товарителница № 20514503 от 16.11.2016 г., констативен протокол № 1501229/12.07.2016 г. е изпратен на абоната на 21.11.2016 г. заедно е писмо с изх. № 4334768 от 15.11.2016 г. на [фирма], а документите са получени от абоната още в същия ден. С последните действия електропреносното дружество е изпълнило и предписанието на чл.47, ал.4 ПИКЕЕ. Самият констативен протокол № 1501229/12.07.2016 г. не може да съставлява основание за коригиране на сметката на абоната съгласно изискванията на чл.47 ПИКЕЕ, доколкото същият е частен свидетелстващ документ и с оглед критериите на чл.180 ГПК удостоверява изгодни за издателя му факти и не се ползва с доказателствена стойност, а само с формална доказателствена сила относно авторството му, чието съдържание, от което съдът не е обвързан, се преценява по вътрешно убеждение наред с другите доказателства.
С оглед чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, уреждащ устройството и експлоатацията на електроенергийната система да се осъществяват съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, съдът е достигнал до извода, че към 12.07.2016 г. /датата на извършване проверката на СТИ /електромер/, на посочения адрес на доставка на ел.енергия съществува нормативна възможност, регламентираща правото на ответното дружество да извърши едностранна корекция на количество ел.енергия. При проверката не са констатирани механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок на електромера, схемата на свързване или схемата на измерване на СТИ/електромер, т.е. не е установена грешка при измерването на консумираната ел.енергия. Ето защо случаят не попада под хипотезите, визирани в чл.48 ПИКЕЕ, тъй като не се установява да липсва СТИ/електромер, или СТИ/електромер да не измерва или измерва с грешка извън допустимата. Това е така, защото от заключението на вещото лице се установявя, че СТИ е било метрологично годно, кaто „няма данни за техническа неизправност на процесното СТИ – електромер ISKRA тип МТ 174 с фабр. № 1114171463871030/2014г. или върху схемата му на свързване към електроразпределителната мрежа, но съществуват данни за наличие на показания в регистър 15.8.4., като при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, съгласно Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 840/04.11.2016г. Цялото количество консумирана електроенергия се измерва, но част от нея се преразпределя и записва в четвърти регистър, който не може да се прочете от инкасатора”. К. основания по чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае механични дефекти и неизправности на самото СТИ/електромер или схемите му на свързване и измерване, а хипотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника /тарифния превключвател/ на СТИ.
Разгледана е и предвидената в чл.50 ПИКЕЕ възможност за корекция при несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на СТИ/електромер и данните в отчетните регистри на доставчика. Посочено е, че за да бъде приложена разпоредбата на чл.50 ПИКЕЕ следва да е установено при проверка, че има промяна на параметрите на измервателната група, т.е. промяна на ток и напрежение, което да доведе до неправилно измерване на ел.енергията от СТИ. Съдът е приел, позовавайки се на заключението на вещото лице, което е кредитирано и подробно разгледано, че не е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ, тъй като няма установено от проверката несъответствие между параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни на доставчика за нея, а при липса на нулеви показатели при монтажа и при липса на подробна по часове информация за работата на СТИ не може да бъде приложена процедурата по корекция, установена в чл.50 ПИКЕЕ. К. правомощия на ответното дружество по правилата на чл.48-чл.50 ПИКЕЕ са неприложими. Начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила следва да се отрече. Разгледана е и възможността исковата сума да съставлява стойност на реално потребена ел.енергия. Отбелязано е в тази връзка, че след като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат само неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество, очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана. Посочено е, че следва да се прави разлика между отчитане и измерване на електрическата енергия. Освен това отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ, които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребената ел.енергия, когато това е възможно, както в случая.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:
1/ По процесуалноправния въпрос: Формалното препращане към мотивите на първоинстанционния съд, освобождава ли въззивната инстанция от задължението да изложи собствени мотиви, от които да се установи обсъдил ли е, анализирал ли е относимите към правния спор доказателства, събрани по делото, формирал ли е собствени фактически констатации, както и собствени правни изводи по предмета на делото относно твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните – сочи се противоречие по въпроса с решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. дело № 1609/2014 г. на ІV г.о., решение № 310 от 04.11.2014 г. по гр. дело № 795/2014 г. на ІV г.о., решение № 373 от 23.07.2014 г. по гр. дело № 3003/2013 г. на ІV г.о., решение № 198 от 08.01.2014 г. по гр. дело № 1619/2013 г. на ІІ г.о., решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на ІІ т.о., решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г. на ІІ т.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на ІІ т.о.
2/ По материалноправните въпроси: Налице ли е право на оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ, когато в резултат на установена намеса в параметризацията на средството за търговско измерване и в частност на тарифната му схема, е възникнало несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неотчитане на част от потребената от абоната електрическа енергия, а оттам и до неправилното й остойностяване. С оглед основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 21 от 01.03.2017 г. по гр. дело № 50417/2016 г. на І г.о. Сочи се противоречие и с решение № 290 от 15.06.2017 г. по в. гр. дело № 297/2017 г. на Великотърновския окръжен съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
3/ Освобождава ли се потребителят от задължението да заплати цената на измерена от средство за търговско измерване електрическа енергия, ако е установено външно неправомерно въздействие върху програмата за параметризация на средството за търговско измерване, което той е задължен да не извършва и което обаче, не му позволява да осъществява контрол върху всички показания на средството за търговско измерване по смисъла на чл. 10 и чл. 11 ПИКЕЕ. Твърди се противоречие по въпроса с решение № 38 от 15.05.2014 г. по т.д. № 5/2013 г. на І т.о. и решение № 97 от 28.07.2015 г. по т.д. № 877/2014 г. на І т.о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ и противоречие с посоченото по- горе решение № 290 от 15.06.2017 г. по в. гр. дело № 297/2017 г. на Великотърновския окръжен съд /основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/.
И по двата материалноправни въпроса алтернативно е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като касаторът счита, че даването на отговор по въпросите ще допринесе за точното прилагане на закона /чл. 50, чл. 10 и чл. 11 ПИКЕЕ/, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №311 от 28.07.2017 г. по в. гр. дело № 408/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни.
Касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато. Първият поставен /процесуалноправен/ въпрос е обусловил правните изводи на въззивната инстанция, но същият е произнесен в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително цитираната от касатора практика. Изразеното от касатора несъгласие с правните изводи на въззивния съд не е основание за допускане на касационно обжалване.
По първия материалноправен въпрос е налице решаващо произнасяне на въззивния съд, но формулировката на въпроса сочи, че същият не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а касае правилността на въззивното решение. Въпросът всъщност съдържа оплаквания относно фактическите и правни изводи на съда поради нарушаване на материалния закон – касационно основание за неправилност по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което не съставлява годно общо основание за допускане до касационно обжалване и не може да бъде разглеждан в производството по чл. 288 ГПК. Въпросът е повдигнат в контекста на собственото виждане на касатора за установените в процеса факти и правните изводи, които счита, че е следвало да бъдат направени от въззивния съд. Поставя се въпросът дали е налице право на оператора на енергоразпределителната мрежа да извърши корекция на потребено количество електрическа енергия за минал период по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Такова право по принцип е налице. В конкретния случай обаче съдът изрично е приел, че корекционните правомощия на дружеството по правилата на чл. 48 – чл. 50 ПИКЕЕ са неприложими, предвид установените по делото факти.
Вторият материалноправен въпрос е неотносим, защото по него няма произнасяне в решаващите изводи на съда.
С оглед изложеното, при отсъствие на общата предпоставка не се дължи произнасяне по специфичната такава. За пълнота на изложението обаче, следва да бъде посочено, че не е налице и твърдяното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От една страна, не става ясно защо поставените материалноправни въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, които съставляват единно основание за достъп до касация, съгласно дадените в ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС разяснения. От друга страна, налице е непротиворечива задължителна практика на ВКС по поставените въпроси, включително и представена от касатора, което изключва приложното поле на хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Съобразно изхода на спора, на ответника Ю. Х. М. трябва да се присъдят 1 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №311 от 28.07.2017 г. по в. гр. дело № 408/2017 г. на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Ю. Х. М., със съдебен адрес – Велико Т., 1 500 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.