О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 25.09.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 361 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.1,т.1 ГПК.
С определение,постановено на 17.03.2011г. от Софийски градски съд,ГК,ІІ-а въззивен състав производството по гр.д.№969/2008г. е спряно на основание чл.182,ал.1,б.”г” ГПК/отм./ до приключване на производството по гр.д.№35386/2009г. на СРС,48 състав.
Определението е обжалвано от Д. п. “С. и в.”-гр.С. с оплаквания,че е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. Поддържа,че не е налице основание за спиране на производството по смисъла на чл.229,ал.1,т.4 ГПК,тъй като не е налице връзка на преюдициалност между двете дела. Излага съображения,че по настоящето дело ищците основават своето право на собственост на реституция по закон-чл.2,ал.2 ЗВСВОНИ, не са релевирали твърдението,че имотът е тяхна собственост,защото тяхно е правото на земеделска реституция и съответно спорът по делото не е обусловен от изхода на делото по заявен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответникът в производството С. И. Б. изразява становище,че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Частната жалба е допустима ,подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК и отговаря на изискванията на чл.275,ал.2 ГПК.Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на разглеждане пред СГС е въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Ц. Н.,С. И. Б.,В. И. С. /починала в хода на въззивното производство и заместена от своите наследници по закон К. И. И. и И. И. И./ и А. П. Г. против ДП”С. и в.”-гр.С. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено,че ищците са собственици на основание законово наследствено правоприемство,съдебна спогодба-делба и по силата на закона на имот пл.№*,к.л.352 по кад.план от 1958г.,като в исковата молба се поддържа,че наследодателят на предявилите иска лица Ц. Н. М. е бил собственик на имота въз основа на спогодителен протокол от 07.12.1937г. Имотът бил отчужден през 80-те години на ХХ век и предоставен на Г.,като се поддържа,че имотът не е бил отчужден от собствениците,а от трето лице /ТКЗС/,при което техният наследодател не е бил обезщетен. Поради това поддържат,че правото им на собственост е възстановено на основание чл.2,ал.2 ЗВСОНИ,тъй като имотът е отнет без законово основание не по установения ред в периода 1944-1989г.
Производството пред въззивния съд е спряно до приключване на производството по гр.д.№35386/2009г. по описа на СРС,48 състав, образувано по предявен от С. И. Б. срещу ДП”С. и в.”-гр.С. иск с предмет установяване,че към момента на ТКЗС собственик на имота е бил Ц. Н. М.,като се поддържа,че с решение на ПК е признато право на възстановяване на наследниците на Ц. Н. М.,но с право на обезщетяване по чл.10б ЗСПЗЗ по причина,че имотът попада в Г.,а на Г. /праводател на ДП “С. и в.”/ правото на собственост е възстановено с решение на ПК.
Изводът на въззивния съд,че е налице връзка на преюдициалност между висящото пред него гр.д.№969/2008г. и гр.д.№35386/2009г. по описа на СРС,48 състав според настоящия състав е неправилен.
Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл.182,ал.1,буква”г” ГПК /отм./ съдът спира производството когато в същия или в друг съд се разглежда дело,решението по което има значение за правилното решаване на предявения иск,т.е. когато предмет на разглеждане са такива въпроси, чието разрешаване би обусловило изхода на спора,който съдът разглежда и в този смисъл е налице връзка на преюдициалност между двете дела.При заявен за разглеждане спор за собственост един от тези въпроси е осъществяването на основанието,от което предявилото иска лице извлича твърденията си за принадлежността на спорното право,но само ако предметът на висящото пред друг съд дело касае именно основанието, заявено в исковата молба,въз основа на която е образувано производството по делото,чието спиране е поискано. Ако предметът на разглеждане по делото,за което се поддържа,че има обуславящо значение,е съществуването на основание за придобиване на право на собственост, различно от заявеното в исковата молба по делото,чието решаване се твърди,че е обусловено,то не може да се приеме,че е налице връзка на преюдициалност между двете дела. Спорният предмет обхваща само заявеното от предявилото иска лице основание за придобиване на спорното право,но не и всяко друго правно основание,на което същото право би могло да бъде придобито. Искът би могъл да се приеме за основателен и съответно уважен само на заявеното с исковата молба основание. Поради това и спорът за осъществяването,действителността и правните последици на друго основание,на което същото право е придобито,не би могъл да обуслови изхода на спора за принадлежността на правото и да има за последица уважаване на иска, дори съществуването на това основание да бъде установено.
В случая,както вече беше отбелязано,заявеното от предявилите иска лица основание за придобиване на правото на собственост е възстановяване на собствеността по реда на чл.2,ал.2 ЗВСОНИ. Доводи за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ до приключване на първоинстанционното производство не са правени,а такива не се съдържат и във въззивната жалба. Подобно твърдение се въвежда едва с искането за спиране на производството,поради което неправилно въззивният съд е приел,че решението по спор за принадлежността на правото към момента на образуване на ТКЗС,заявен по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ има преюдициално значение. Както вече беше отбелязано,съдът не разполага с правомощието да признае съществуването на спорното право на основание,различно от въведеното в спорния предмет с исковата молба,дори да установи,че такова основание действително съществува. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението на Софийски градски съд,ГК,ІІ-“а” въззивен състав, постановено на 17.03.2011г.,с което производството по гр.д.№969/2008г. е спряно на основание чл.182,ал.1,б.”г” ГПК/отм./ до приключване на производството по гр.д.№35386/2009г. по описа на СРС, 48 състав и
ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№969/2008г.
Председател:
Членове: