2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 393
С., 28.07. 2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Д. Ц.
Л. Р.
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 275/2011 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Т. Ив. И. – пълномощник на М. Б. Д., подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение № 326 от 04.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 129/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и иска да бъде отменен.
Ответниците по частната жалба Л. К. К. и С. К. Д. я считат за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение без разглеждане са оставени частните жалби на М. Б. Д. срещу протоколни определения от 30.11.2010 г. по гр. д. № 1018/2010 г. на Районния съд [населено място], с които е отказано да се допусне поисканото от жалбоподателя – ищец по делото, изменение на основанието на иска и приемане за съвместно разглеждане в производство на инцидентен установителен иск, а въззивното производство е прекратено.
Благоевградският окръжен съд изложил съображения, че постановените от първоинстанционния съд актове не попадат в категорията определения по чл. 274, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, които да подлежат на обжалване с частна жалба. Законът не е предвидил изрично възможността за обжалване на определенията, с които съдът отказва да допусне поисканото от ищеца изменение на иска или отказва да приеме за съвместно разглеждане предявен инцидентен установителен иск; те не са и от категорията преграждащи развитието на делото.
Изхождайки от предмета на обжалваното определение, следва да се посочи, че то не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 3 ГПК, поради което и настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., следва да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт без да обсъжда наличие на предпоставки по на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Законосъобразно е становището на въззивния съд, че определението на съда, с което се оставя без уважение искането за изменение на иска, не подлежи на обжалване с частна жалба. Недопустимостта на обжалването е резултат от това, че с отказа не се прегражда пътя на защитата, търсена с изменението на иска, защото остава възможността за предявяване на претенцията в отделно исково производство. Единствената хипотеза, при която отказът да се допусне изменение на иска може да се обжалва, е когато изменението е във формата на увеличение на иска. Разглежданият случай е различен – поисканото от ищеца изменение касае иск за обявяване нищожност на съдебно решение.
Преценката по допустимостта на последващото кумулативно обективно съединяване на искове, което е налице при предявяване на инцидентен установителен иск в рамките на висящо производство, е предоставена на първоинстанционния съд, пред който това действие е извършено. Тази преценка не подлежи на контрол от въззивната инстанция. Това, че с произнасянето по предмета на инцидентния установителен иск ще се формира сила на пресъдено нещо по въведените от ищеца твърдения, не е аргумент за допустимост на въззивното обжалване. В случай, че е налице преюдициалност, съдът, разглеждащ обусловения иск, ще спре производството по делото до разрешаване с влязло в сила решение на спора по обуславящия иск, както правилно е прието от Благоевградския окръжен съд.
В обобщение, обжалваното въззивно определение е правилно, а частната жалба срещу него е неоснователна, поради което обжалваният съдебен акт следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 326 от 04.02.2011 г. по в. ч. гр. д. № 129/2011 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: