О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 29.05. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 242 /2012 г.:
Производство по чл.278 вр. чл.274,ал.2, предл..1 ГПК.
Образувано е по две частни жалби срещу разпореждания на въззивен съд, постановени по възз. гр. д. № 10738 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в.:
1. Частна жалба на О. К. П. срещу разпореждане от 17.09.2012 г., на основание чл.407,ал.1 ГПК, с което на основание чл.519,ал.1 ГПК е оставена без уважение молба на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за присъдено обезщетение по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 ГПК в размер на 3,733.80 лева и разноски срещу А. „М.”. Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска неговата отмяна, т.к. е поискал издаването на изпълнителен лист, за което законът не предвижда пречка и какъвто му е необходим да представи в А. „М.” на основание чл.519,ал.2 ГПК, за да му бъдат изплатени вземанията, а не за да провежда принудително изпълнение срещу А. „М.”.
2. Частна жалба на А. „М.” срещу разпореждане от 03.10.2011 г., с което на основание чл.286,ал.1,т.1 ГПК е върната касационната жалба на А. „М.” срещу въззивното решение, т.к. касационната жалба е подадена след изтичането на срока за обжалване. Прието е, че решението е връчено на А. „М.” на 23.06.2011 г., срокът за обжалване е изтекъл на 23.07.2011 г., а касационната жалба е постъпила на 25.07.2011 г. и е входирана на 26.07.2011 г. Жалбоподателят А. „М.” твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и иска неговата отмяна, т.к. съдът не е съобразил, че последният ден от срока – 23.06.2011 г. е бил неприсъствен ден и е нарушил правилото на чл.60,ал.6 ГПК – че последният ден от срока е бил в събота и срокът е изтекъл в първия следващ присъствен ден – понеделник – 25.07.2011 г.
Страните взаимно оспорват частните си жалби, А. „М.” твърди, че частната жалба на О. К. П. е подадена от адвокат без представителна власт.
Настоящият състав намира следното :
Подалият частната жалба на О. К. П. адв. Д. Т. е представил адвокатско пълномощно за всички инстанции в СРС (л.261) поради което възражението на А. „М.” срещу представителната му власт е неоснователно.
По основателността на частните жалби :
Частната жалба на А. „М.” е основателна по изложените в нея съображения:
Въззивното решение от 16.06.2011 г. (л.23) е връчено на А. „М.” на 23.06.2011 г., видно от приложена разписка (л.30), съгласно чл.60,ал.3 ГПК последният ден от месечния срок за обжалване е изтекъл на 23.07.2011 г. – събота, неприсъствен ден, в този случай и съгласно чл.60,ал.6 ГПК когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден – такъв ден е понеделник, 25.07.2011 г. Касационната жалба е постъпила на 25.07.2011 г., видно от отбелязването върху нея и от приложения пощенски плик (неномерирани от деловодителя), следователно е постъпила в срок и разпореждането и за връщане е незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото – върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба на А. „М.”.
Частната жалба на О. К. П. е неоснователна:
Разпоредбата на чл.519,ал.1 ГПК не установява забрана за издаване на изпълнителен лист за парични вземания срещу държавни учреждения, а разпоредбата на чл.519,ал.2 ГПК изисква такъв и представянето му пред финансовия орган на съответното държавно учреждение. Но разпоредбата на чл.243,ал.2 ГПК не допуска изпълнение на невлязло в сила решение срещу държавата и държавните учреждения.
При постановяване на обжалваното разпореждане: от 17.09.2012 г. случаят е бил такъв – въззивното решение е било обжалвано от А. „М.” с касационна жалба с положен вх. № от 26.07.2011 г.. Поради което към момента на постановяването му обжалваното разпореждане е било правилно.
След приетото по-горе, че касационната жалба на А. „М.” е в срок и следва да бъде администрирана, следва извод, че и сега въззивното решение не е влязло в сила и съгласно разпоредбата на чл.243,ал.2 ГПК въз основа на него е недопустимо издаването на изпълнителен лист срещу държавно учреждение, каквото е А. „М.”. Следователно частната жалба на О. К. П. е неоснователна и обжалваното от него разпореждане не следва да се отменя.
От изхода на производството по двете частни жалби следва, че О. К. П. няма право на разноски, а следва да бъде осъден да заплати на А. „М.” юрисконсултско възнаграждение в размер на 728.06 лева (2 по 364.03 лева), определено съгласно чл.7,ал.2,т.2 НМРАВ.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 03.10.2011 г. по възз. гр. д. № 10738 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в.:, с което на основание чл.286,ал.1,т.1 ГПК е върната касационната жалба на А. „М.”, връща делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 17.09.2012 г., на основание чл.407,ал.1 ГПК по възз. гр. д. № 10738 /2010 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „а” възз. с-в., с което е отказано на О. К. П. издаването на изпълнителен лист срещу А. „М.”.
Осъжда О. К. П. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], кв. Изток, [улица], [жилищен адрес] да заплати на А. „М.” 728.06 лева юрисконсултско възнаграждение в касационното производство по двете частни жалби.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2