О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 03.07. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 188/2012г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/, чрез процесуалния му представител адвокат С., срещу въззивно решение от 01.11.2011г. по гр. дело № 483/2011г. на Врачанския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за постановяване в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани са противоречиво от съдилищата Сочи се, че изводите на съда за липса правен интерес от водене на установителния иск за собственост са неправилни, тъй като за да съществува такъв е достатъчно искът да се оспорва от ответника. Дори опасността от придобиване на права от трети лица обуславя интерес от водене на иска. Установителният иск е субсидиарна форма на защита, но тя не е абсолютна предпоставка за недопустимост при вече предявен осъдителен иск. Изменението и преминаването от установителен към осъдителен иск е направено своевременно и не е налице въвеждане на нов иск, в какъвто смисъл са неправилните изводи на съда. Сочат се решения на ВКС. Излагат се оплаквания за необоснованост на обжалваното решение.
Ответниците по касация И. Г. П. и Ц. М. И. оспорват жалбата в отговор по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е обезсилено решение №870/2010г. и допълнително № 282/2011г., постановени по гр.д.№3281/2009г. на Врачанския районен съд и е прекратено производството по делото поради недопустимост.
Въззивният съд е констатирал, че предявените от [фирма] /в несъстоятелност/ срещу И. Г. П. и Ц. М. И. искове с правно основание чл.124,ал.1 ГПК са за установяване правото на собственост по отношение на магазинно помещение с площ 24.99 кв.м., находящо се в [населено място], към минал момент – датата на актуване на магазина с А. №1425/1968г., към датата на деактуване на имота от държавен в общински със заповед №288/1997г., както и към разпореждането с имота от [община] по договор за продажба от 22.06.2000г. Приел е, че така предявените искове са недопустими, тъй като се претендира установяване право на собственост към минал момент,а не към настоящия.Липсва правен интерес от воденето на такъв иск, тъй като СПН следва да се формира към момента на приключване на устните състезания съгласно чл.235 ГПК, освен ако изрично не е предвиден ред за установяване на права към минал момент. Разглежданият случай не е такъв. Ищецът не е обосновал правен интерес от установяване принадлежността на спорното право към минал момент – 1968г. или 2000г. по отношение на ответниците П. и И., които са придобили собствеността през 2004г. и към момента на деактуване на имота за [община]. Правният интерес от търсената защита е абсолютна процесуална предпоставка с оглед преценката дали правоотношението се нуждае от съдебно установяване. По отношение искането на ищеца за допълване на решението, чрез произнасяне и по ревандикационен иск за същия имот въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд не е сезиран с такъв иск, както и че не е предприето надлежно изменение само на петитума по реда на чл.214,ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1, т.2 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.Този въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането и до касационно разглеждане. Правният въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Този въпрос трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. В разглеждания случай касаторът е релевирал касационни оплаквания, но доколкото тези, свързани с правния интерес могат да се доуточнят в смисъл дали е налице дори и косвен такъв, когато искът се оспорва от ответника, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Решенията, на които се позовава във връзка с установяване на вещни, наследствени търговски, семейни или трудови правоотношения, не могат да се приемат като относими към този въпрос. Това е така, защото приложното поле на хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК обхваща противоречие между разрешенията на правен въпрос, дадени в обжалваното решение на въззивния съд и решение на друг съд с влязло в сила решение.Приложените от касатора решения касаят производства по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, чл.108 ЗС, чл.70 ЗС и др. Те не дават решение на въпроса за допустимост на установителен иск за собственост към минал момент и наличие на правен интерес от оспорване правата на ответниците към този минал момент при липса на заявени от ищеца конкурентни права и спор за собственост към същия момент. Доводите в изложението, според които изменението и преминаването от установителен към осъдителен иск е направено своевременно и не е налице въвеждане на нов иск, в какъвто смисъл били неправилните изводи на съда, не могат да послужат самостоятелно за допускане касационно обжалване на въззивното решение в хипотезите на чл.280,ал.1 ГПК. Това е така, защото не представляват ясен и конкретен правен въпрос по смисъла на цитираното ТР, а касационно оплакване за допуснато процесуално нарушение. Освен това решаващите изводи на въззивния съд са, че предприетото изменение на иска е недопустимо, тъй като се цели не изменение петитума на иска, а допълнително предяввяване на още един иск – такъв с правно основание чл.108 ЗС.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Няма искане от ответниците по касация за присъждане на разноски за производството по чл.288 ГПК, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 01.11.2011г. по гр. дело № 483/2011г. на Врачанския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: