О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
гр. София, 30.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2457/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 848 от 13.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 911/2015 г. на Пловдивски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 4830 от 15.12.2014 г. по гр. д. № 11333/2014 г. на Пловдивски районен съд, са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове за заплащане на сумите 12 317.18 лв. с ДДС – незаплатена част от цена на продадена от [фирма] на [фирма] електрическа енергия за периода 18.09.2012 г. – 31.05.2013 г. по сключен договор за изкупуване на електрическа енергия № 633 от 29.06.2012 г., и 202.27 лв. – обезщетение за забава за периода 30.04.2012 г. -27.06.2014 г., както и предявените при условията на евентуалност искове за заплащане на сумата 12 317.18 лв. като получена на отпаднало основание и на сумата 202.27 лв. – обезщетение за забава за периода 30.04.2014 г. – 27.06.2014 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на ответника.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът поддържа, че в противоречие със закона и с правната доктрина въззивният съд е приел, че отмяната от Върховния административен съд /ВАС/ на административен акт – решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, няма обратно действие и поради това предявените искове са неоснователни. Излага съображения, че доколкото решението на ДКЕВР никога не е влизало в сила, а е породило правни последици по силата на предвиденото негово предварително изпълнение, с отмяната му по съдебен ред се е стигнало до невъзникване в правния мир на окончателна и стабилна предпоставка за заплащане временно на цена за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил като значим за изхода на делото следния правен въпрос : „Дали отмяната на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. от ВАС има обратно действие, респ. дали е имало правно основание за начисляване на такса за достъп до електроразпределителната мрежа на Е.”. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с твърдения, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВАС, създадена по повод на оспореното решение на ДКЕВР /цитирана в изложението/, в която е прието, че съдебното решение за отмяна на административен акт има за последица отпадане с обратна сила на разпоредените с отменения акт последици, и в противоречие с практиката на други съдилища, застъпваща същото становище.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма] – [населено място], който изразява становище за недопустимост на касационната жалба на основание чл.280, ал.2 ГПК и претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Неоснователни са доводите на ответника по касация за недопустимост на жалбата с оглед ограничението на чл.280, ал.2 ГПК. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в приложимата редакция от ДВ бр.100/21.12.2010 г. са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв. Обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, в което са разгледани съединени в условията на евентуалност искове за заплащане на сумата 12 317.18 лв. Посочената сума формира цената на евентуално съединените искове – чл.69, ал.1, т.1 ГПК, и тъй като тя надхвърля минималния праг от 10 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела, въззивното решение подлежи на касационно обжалване съобразно действащата към момента на подаване на касационната жалба разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК. Независимо, че претендираната с главния иск сума от 12 317.18 лв. представлява сбор от вземания по отделни фактури, не може да се възприеме тезата на ответника, че с решението са разгледани обективно съединени искове за вземанията по всяка фактура с размер под 10 000 лв. Фактурите са издадени за задължения, породени от сключен между страните договор за изкупуване на електрическа енергия, произвеждана от възобновяем източник, начислявани ежемесечно за изкупена през исковия период електрическа енергия. След като задълженията произтичат от общ правопораждащ факт – договорът, и съдържанието им е определено съобразно уговореното в договора, фактурите не обективират отделни търговски сделки, а периодични задължения по изпълнение на една търговска сделка, общият размер на които формира цената на предявения иск, а тя надвишава 10 000 лв.
Производството по гр. д. № 11333/2014 г. е образувано пред Пловдивски районен съд по предявени от [фирма] против [фирма] евентуално съединени искове за заплащане на сумата 12 317.18 лв., съединени с иск по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 20227 лв. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че като собственик на фотоволтаична централа, присъединена към електроразпределителната мрежа на [фирма], сключил с електроразпределителното дружество договор № 633/29.06.2012 г. за изкупуване на произвежданата от възобновяем източник електрическа енергия; цената за изкупуване на електрическата енергия била определена като преференциална с Решение № Ц – 18/20.06.2011 г. на ДКЕВР; за произведената и изкупена от ответника в периода 18.09.2012 г. – 31.03.2013 г. ищецът издал помесечни фактури на обща стойност 34 769.10 лв. с ДДС; с решение № Ц – 33/14.09.2012 г. – раздел ІІІ, т.10, на ДКЕВР били определени временни цени за достъп, които следвало да се заплащат ежемесечно от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като било допуснато предварително изпълнение на решението; въз основа на посоченото решение за периода м. септември 2012 г. – м. май 2013 г. [фирма] начислило на ищеца дължими суми за достъп, като цедирало вземанията си за тези суми на ответника [фирма]; след сключване на договора за цесия ответникът започнал да прихваща ежемесечно придобитите вземания срещу задълженията си към ищеца за заплащане на цена на изкупената електрическа енергия; общият размер на прихванатите суми за периода 18.09.2012 г. – 31.05.2013 г. възлизал на 12 317.18 лв.; с влязло в сила решение на ВАС бил отменен раздел ІІІ, т.10 от решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР и с отмяната на решението отпаднало с обратна сила основанието за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа на [фирма]; с оглед на това ищецът отправил покана до ответника да му заплати дължимата цена за изкупена електрическа енергия в размер на 12 317.18 лв., останала неплатена поради извършените прихващания, но ответникът не платил дължимата сума и изпаднал в забава, считано от изтичане на определения в поканата срок. Въз основа на така изложените фактически твърдения в петитума на исковата молба е формулирано искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 12 317.18 лв., представляваща неплатена цена на изкупена електрическа енергия по договор № 633/29.06.2012 г., заедно с обезщетение за забава за периода от 30.04.2012 г. до предявяване на исковете в размер на 202.27 лв., евентуално – да бъде осъден ответникът да заплати сумата 12 317.18 лв., заедно с обезщетението за забава, като получена на отпаднало основание.
Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, с което е уважил изцяло поддържаният като главен иск, квалифициран с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, и акцесорният иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Сезиран с въззивна жалба от ответника, Пловдивски окръжен съд е постановил обжалваното с касационната жалба въззивно решение, с което е отменил решението на първоинстанционния съд и е отхвърлил главния и евентуалния иск, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД. За да отхвърли иска с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 12 317.18 лв., претендирана като неплатена цена на изкупена електрическа енергия, въззивният съд е направил разграничение между нищожен и унищожаем административен акт и е направил извод, че доколкото в решенията на ВАС, с които е отменено решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, не са изтъкнато пороци, водещи до нищожност на решението, същото следва да се счете за отменено като унищожаемо и тази отмяна има действие занапред. Оттук е направен извод, че след като отмяната на решението действа занапред, за процесния период от време, предхождащ постановяването й, решението е действало и за ответника е съществувало правно основание да начислява в тежест на ищеца цена /такса/ за достъп до електроразпределителната мрежа на E., респ. че ответникът е извършвал прихващания със суми, които са били дължими от ищеца като начислени въз основа на валиден за исковия период административен акт, и не дължи заплащане на претендираната с иска сума, срещу която е извършил прихващането. В зависимост от извода за обратно действие във времето на отмяната на решението на ДКЕВР въззивният съд е отхвърлил като неоснователен и евентуалния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата 12 317.18 лв. като получена без основание.
По допускане на касационното обжалване :
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за действието във времето на влязлото в сила решение на Върховния административен съд, с което е отменен индивидуален административен акт /по смисъла на чл.13, ал.2 от Закона за енергетиката/, инкорпориран в решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, е от значение за изхода на делото. Разрешаването на посочения въпрос от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявените от касатора искове, с което е изпълнено общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Касаторът се е позовал на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но след подаване на касационната жалба по значимия за изхода на делото правен въпрос е създадена задължителна практика на ВКС, която следва да бъде съобразена при преценката на предпоставките за допускане на касационно обжалване. Задължителната практика е обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК от състави на Търговска колегия на ВКС решения – решение № 212/23.12.2015 г. по т. д. № 2956/2014 г. на І т. о., решение № 157/11.01.2016 г. по т. д. № 3018/2014 г. на ІІ т. о., решение № 155/11.01.2016 г. по т. д. № 2611/2014 г. на ІІ т. о. и др., в които е прието, че : „Влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на решение № Ц – 33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл.13, ал.2 ЗЕ, има обратно действие. Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и разпределение от временните цени, но не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са били определени”. В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса за темпоралното действие на влязлото в сила решение на ВАС за отмяна на посоченото решение на ДКЕВР в смисъл, различен от възприетото от задължителната практика разрешение. Поради това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 848 от 13.05.2015 г., постановено по в. гр. д. № 911/2015 г. на Пловдивски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 250.40 лв., на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанията производството ще бъде прекратено.
След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :