2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 31.10.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 3765 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 4291/18.06.2018 г., подадена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ чрез процесуалния представител ст. инспектор – юрист Д. М., против определение №155 от 21.05.2018 г. по ч.гр.д. № 132/2018 г. по описа на Апелативен съд – Б., с което е оставена без уважение частната жалба на Комисията против разпореждане от 26.02.2018 г., постановено от Окръжен съд – Сливен по гр.д. № 144/2011 г.
В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Приложена е изложение на основанията за допускане до касационно обжалване.
В срока по чл. 276, ал. 1 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК / ред. ДВ бр. 86 от 2017 г./ вр. чл. 329, ал. 1 ЗСВ е постъпил писмен отговор от адв. П. М. в качеството ? на процесуален представител на Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма] и [фирма]. Изложени са доводи за процесуална недопустимост на подадената частна касационна жалба, както и за неоснователност по същество.Претендират се разноски
За да се произнесе, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 вр. чл. 61, ал. 2 ГПК / ред. ДВ бр. 86 от 2017 г./, но с оглед предмета си е процесуално недопустима.
С атакуваното определение вторинстанционният Апелативен съд – Б. е оставил без уважение частна жалба на КПКОНПИ против разпореждане на първостепенния Окръжен съд-Сливен, с което е оставена без уважение молбата на Комисията за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 144/2011 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и по възз.гр.д. № 384/2016 г. по описа на Апелативен съд – Б. в полза на Държавата относно отнетото имущество по предявения иск с правно основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД /отм./. Предходните инстанции са приели, че изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение в този случай се издава, само когато реализирането на правата на държавата не би могло да бъде осъществено, ако не се издаде изпълнителен лист, като са се позовали на практиката на ВКС, обективирана в определение № 408/20.09.2013 г. по ч.гр.д. № 3941/2013 г. по описа на I г.о.
От изложеното следва, че предмет на обжалване в настоящото дело е въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал. 1 ГПК. Молбата за издаване на изпълнителен лист подлежи на двуинстанционно разглеждане. Това е така, защото определенията на въззивните съдилища, които, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал. 2 ГПК, подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, са две групи – по чл.274 ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Обхватът на първата група определения на въззивни съдилища е очертан с оглед начина на произнасяне на въззивния съд по частни жалби срещу преграждащо по-нататъшното развитие на делото определение на първата инстанция. Касае се за въззивни определения, с които се констатира недопустимост на исково производство или на отделни негови фази. Според чл.274, ал.3, т.2 ГПК на касационно обжалване подлежат въззивни определения, даващи разрешения по същество на други производства или преграждащи тяхното развитие. Атакуваното определение не попада в нито една от двете хипотези, поради което и предвид дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение № 5 от 12.07.2018 г. по тълк.д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК въззивното определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл. 407, ал.1 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК е налице основание за присъждане на сторените съдебни разноски от насрещните страни, представляващи заплатено от всяка от тях адвокатско възнаграждение в брой по сключения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба с вх. № 4291/08.06.2018 г. против определение № 155/21.05.2018 г. по ч.гр.д. № 132/2018 г. по описа на Апелативен съд – Б. като процесуално недопустима.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на всеки от Й. Г. Б., П. Д. Б., [фирма], [фирма] сумата от по 300 лв. /триста лева/, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: