О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 09 юни 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1501 по описа за 2014 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Ю. С. Ц. от [населено място], чрез процесуален представител адв.П., срещу определение от 10.01.2014г. по в.гр.д.№8/2014г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено определение от 05.12.2013г. по гр.д.№70204/2013г. на Районен съд – Монтана за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК.
Ответникът по частната жалба Областен управител на област с администативен център М., не взема становище по жалбата.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от Ю. С. Ц. срещу Областен управител на област с административен център М., иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК, поради това, че не е налице пречка, осуетяваща наказателния процес от посочените в чл.124, ал.5 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване частният жалбоподател сочи въпроси: „установено ли е от Окръжен съд-Монтана правилност на установеното от първата инстанция фактическо положение между страните”, „установено ли е от Окръжен съд-Монтана действителното правно положение между страните по настоящия спор”, ”допустимо ли при наличие на довод в частната жалба за незаконосъобразност на определение на РС-Монтана, водещо до недопустимост на обжалвания акт, доколкото пред РС-Монтана се е развил съдебен процес след като е установена допустимост на иска чрез размяна на книжа, събиране на доказателства и обявяване на делото за изяснено, да се постанови определение, с което да се приеме недопустимост на иска, ОС-Монтана да не изследва допустимостта на определението на РС-Монтана”, ”извършил ли е ОС-Монтана проверка по правилността и положил ли е дължима грижа за изясняване на спорните обстоятелства по делото”, „допустимо ли е постановление за отказ да се образува досъдебно производство с предмет „изчезнала преписка” да е основание за недопустимост на иск по чл.124, ал.5 ГПК с предмет „скриване на молба от 21.05.1998г.”, при положение, че се касае за различни предмети на обследване, различни субекти на разследване и форма на изпълнителното деяние”, „разискван ли е предходно наказателно производство, прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК въпросът: налице ли е престъпното обстоятелство, твърдяно от Ц. по иска по чл.124, ал.5 НПК – скриване на молба от 21.05.1998г. към 09.03.2001г. при окомплектоване и изпращане на жалби в съда”, „допустимостта на иск по чл.124, ал.5 НПК с предмет: скриване на молба от 21.05.1998г. обусловена ли е от постановление за отказ да се образува досъдебно производство с предмет изчезнала преписка”, „задължителен ли е за гражданския съд разглеждащ иск по чл.124, ал.5 ГПК правната квалификация на престъпното деяние, посочена от прокурора в постановлението за отказ да се образува досъдебно производство”, „постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 22.11.2010г. попада ли в хипотезата на чл.124, ал.5 ГПК в настоящия случай или не”. Така поставените въпроси не съставляват въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, които трябва да са от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт.
Жалбоподателят не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на касационно обжалване, което е изискуемо и за касационното обжалване на определенията по чл.274, ал.3 ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 10.01.2014г. по в.гр.д.№8/2014г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено определение от 05.12.2013г. по гр.д.№70204/2013г. на Районен съд – Монтана за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124, ал.5 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: