О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№393
гр.София, 09.07.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 552 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 10.11.2017 год. по гр. д. № 1294/2017 год. Старозагорският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 24.04.2017 год. по гр. д. № 2362/2016 год. на Старозагорския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Д. Р. Л., Т. И. Л. и С. Т. Л., всички от гр. Ст. З. против [община] иск за признаване за установено по отношение на общината, че са собственици на основание решенията на ПК-Ст. З. от 16.04.93 год. и от 1.06.99 год., с които е възстановена собствеността на праводателката им Е. М. на нива с площ 6.015 дка в съществуващи стари реални граници, както и на основание давностно владениепо чл. 79, ал. 1 ЗС, на поземлен имот с площ 1 352 кв. м., с идентификатор по кадастралната карта № 68850.9.828, в землището на гр. Ст. З., м. „М. път”, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при посочените в решението граници и иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР срещу общината да се признае, че е допусната грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-43 от 25.05.2009 год., изразяваща се в това, че по партида на имота не са записани засегнатите собственици, ищците по делото.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от Д. Р. Л., Т. И. Л. и С. Т. Л., чрез пълномощника им адв. Д. М. от СтЗАК, с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което исковете им бъдат уважени, евентуално делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Ответникът по исковете и по касационната жалба – [община], чрез процесуалния представител на кмета на общината ст. юрисконсулт С. Николова, оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване поради липса на формулирани правни въпроси, както и поради неотносимост на съдебната практика, на която касаторите се позовават в изложението им. Евентуално жалбата се оспорва като неоснователна, по изложените в представения писмен отговор съображения по същество. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се възразява срещу адвокатското възнаграждение на другата страна поради прекомерност.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните относно релевираните основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което исковете на касаторите срещу общината са отхвърлени, въззивният съд приел, че същите не се легитимират като собственици на спорния поземлен имот № 828 с площ 1 352 кв. м. нито на основание покупко-продажбите по представените нотариални актове от 2002 год., нито на основание придобивна давност, което се признава чрез действията им по водената с общината кореспонденция за закупуване на процесния имот, както и участието на първата касаторка в обявения от общината търг за продажбата на имота. Въз основа събраните по делото доказателства е прието за безспорно установено, че процесният имот не попада сред възстановените имоти на праводателката на касаторите Е. М.. Съдът е обсъдил данните по делото за наличието на постановени няколко решения на поземлената комисия, вкл. и първоначално такова за отказ да се възстанови правото на собственост на заявителката, поради наличие на съставен акт за държавна собственост за част от имота, включен в регулационния план от 1978 год., последващите го такива за възстановяване на нива от 3.350 дка в строителните граници по същия план, и нива от 2.670 дка /2.664 дка/ извън плана, като и двата са части от имот 9826, както и такова, възстановяващо една нива от 6.015 дка в същата местност „Бабина рускина”, респ. „М. път”. Историята на горния имот е проследена в приетите заключения на техническата експертиза и приложените скици, като се установява, че спорният имот представлява отредената по плана от 1978 год. улица, като същата не е възстановена на праводателката на касаторите по подаденото от нея заявление. Към момента на изработване на кадастралната карта /2007 год./ тази площ не попада нито в КВС, нито в строителните граници, а е останала като т. н. „бяло петно” в контактната зона между двете територии-урбанизирана и неурбанизираната. Съгласно разпоредбите на чл. 25, ал. 1, респ. чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ този имот е общинска собственост, по силата на закона, поради което и на това основание доводът на касаторите за придобиване по давност е неоснователен. В обобщение исковете за собственост са приети за неоснователни, както и този за допусната грешка в кадастъра относно записванията, като за пълнота съдът е изложил съображения, че последното не представлява непълнота или грешка по смисъла на пар. 1, т. 16 ДР ЗКИР.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, следва да изхожда от формулиран от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, като не разполага с правомощие да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата или изложението, с оглед диспозитивното начало в гражданския процес /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че въпросът в изложението относно допустимостта на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК относно прогласяване нищожност на решение на поземлената комисия и за правния интерес на трето лице да го оспорва не представлява правен въпрос, който да е обусловил изводите в решението. Както сочат самите касатори съдът не се е произнесъл нито по възраженията им срещу приетото по този въпрос от първоинстанциония съд, нито е изложил съображения, поради което и не следва да се обсъжда довода за противоречие със сочената съдебна практика. Видно от мотивите на въззивния съд, изводът му за изключване на спорния имот от възстановените такива по преписката на поземлената комисия е обоснован от преценката на издадените по нея различни решения, в т. ч. и за отказ да се възстанови правото на собственост, впоследствие такива за възстановяване на два имота, единият в строителните граници, другият извън тях, поради което и въпросът за валидността именно на соченото от касаторите решение не е обуславящ за извода, респ. не обосновава основание за допускане на касационното обжалване. Съдът не се е произнесъл и по вторият формулиран въпрос, свързан с границите на възстановения в стари реални граници имот, тъй като същият не е относим към предмета на спора, очертан с поддържаните от касаторите, ищци основания за придобиване на спорния имот – на основание покупко-продажба и придобивна давност. Формулираните в изложението въпроси представляват по своята същност доводи за неправилност на изводите на съда, които не могат да обосноват наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – настоящият състав намира, че по въпроса за придобивната давност произнасянето на въззивния съд не противоречи на цитираното решение № 4/96 год. на КС на РБ, което има за предмет произнасяне по отношение действието на завещание, съставено след включване на имотите в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които се възстановява по чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, свързано с обявяване противоконституционността на чл. 90а ЗН в тази й част. Развитите в тази връзка съображения на касаторите за това, че правото на собственост не е било губено, но през определен период от време собствениците не са могли да го упражняват, е неотносимо към въпроса за придобивната давност върху спорния имот, релевиран като евентуално основание за придобиването му, считано от покупко-продажбите от праводателката им, на която по предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура е възстановена собствеността върху посочените в издадените решения имоти.
Съображенията на касаторите за значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не могат да обосноват релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не покриват изискванията за наличието му, съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС – не се сочи необходимост от разглеждане по поставените въпроси с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито за осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито е налице позоваване на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде същата осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Посочените аргументи относно защита на правото на собственост и бъдеща превенция не изпълват горното съдържание, за да е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Формалното посочване на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК също не може да обоснове допускане на касационното обжалване. Доводите за порочност на посочените решения на поземлената комисия са такива за неправилност на изводите на въззивния съд, съгласно становището на страната относно начина на възстановяване на собствеността, което според касаторите е следвало да се извърши в обема на целия бивш имот, вкл. и съществуващата по действащия към момента на реституцията регулационен план улица. Установените по делото въз основа на събраните доказателства факти обаче сочат на обратното – тази площ не е предмет на възстановяване по заявлението на праводателката на касаторите. Предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по възстановяване на собствеността е приключила с влезлите в сила решения, поради което и касаторите не са придобили по покупко-продажбите спорния имот, нито са могли да го придобият по давност с оглед статута му на общинска собственост, съгласно разпоредбите на закона. Изводът не предпоставя твърдяната от касаторите очевидна неправилност, нито недопустимост на обжалваното решение, поради което и това основание за допускане на касационното обжалване не е налице.
При този изход на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 375 от 10.11.2017 год. по гр. д. № 1294/2017 год. по описа на Старозагорския окръжен съд по подадената от Д. Р. Л., Т. И. Л. и С. Т. Л., чрез пълномощника им адв. Д. М. от СтЗАК, касационна жалба против него.
Осъжда Д. Р. Л., ЕГН [ЕГН], Т. И. Л., ЕГН [ЕГН] и С. Т. Л., ЕГН [ЕГН] да заплатят общо на [община] разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. /триста лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: