О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……..
София………………………2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1645/ 2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 45 от 16.02.2009 г. по гр.д.№ 1015/2008 г. на В. районен съд, потвърдено с решение № 86 от 9.06.2009 г. по гр.д.№ 179/ 2009 г. на В. окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Р. М. Н. от с.Покрайна против Е. Б. М. от гр.Видин за признаване на ищцата за собственик и предаване владението на 1/3 ид. ч. от описаните в решението земеделски земи, намиращи се в землищата на с.Покрайна и на гр.Видин и за отмяна на съставените за тези имоти нотариални актове на името на ответника.
Ищцата е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива доводи за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Ответникът оспорва жалбата като неоснователна и неподлежаща на разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът е за земеделски имоти, бивша собственост на общия наследодател на страните И. Ф. М., починал през 1964 г. Имотите са възстановени на всичките му наследници, но се владеят само от ответника, който твърди, че ги е придобил по давност. Основава правото си на собственост и на договор от 14.12.1971 г., с който другите наследници / без ищцата/ са му продали наследството, останало от И. М..
Според тезата на ищцата договорът за продажба на наследство не е произвел действие, тъй като е заверен от кмета, а не от нотариус. Позова се и на разпоредбата на чл.90а ЗН, според която договорът за продажба на наследство не би следвало да се отнася за процесните имоти, поради което намира, че по силата на възстановяването от поземлената комисия и качеството си на наследник е собственик на 1/3 ид. ч. от тези имоти и претендира връщането им.
За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че договорът за продажба на наследство е сключен в надлежната форма съгласно изискванията на чл.212, ал.2 ЗЗД и е произвел действие. Посочил е също така, че нормата на чл.90а не намира приложение и действието на договора следва да се зачете, тъй като земите не са б или одържавени.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят три материално-правни въпроса, с които се обосновава допускане на жалбата до разглеждане. Първият е за това дали заверката на договора за продажба на наследство, извършена от кмет, а не от нотариус, е валидна, а вторият въпрос е свързан с приложението на чл.90а ЗН за случай като настоящия, при който наследодателят не е бил член- кооператор и земите не са внесени в ТКЗС. Поставя се общо и въпросът дали ответникът е могъл да придобие имотите по давност при положение, че те са възстановени от поземлената комисия в полза на всички наследници на общия наследодател, от кой момент започва да тече придобивната давност и как един от наследниците може да отблъсне владението на останалите.
Съпоставени с данните по делото и правните изводите на съда първите два въпрос са съществени, тъй като определят крайния изход на спора и възможността на ищцата да се признае право на 1/3 ид. ч. от имотите, поради което следва да се приеме, че първата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба е налице. Третият поставен въпрос за придобиването по давност на имотите не е определящ за изхода на делото, тъй като това възражение на ответника не е послужило като основание за отхвърляне на иска.
Следва да се приеме, че е доказана и втората предпоставка за допускане на обжалването, тъй като предвид представените решения на отделни състави на ВКС се констатира наличието на противоречива съдебна практика, а по въпроса за приложението на чл.90а ЗН и с оглед на ТР № 1/ 1998 г. на ОСГК на ВКС и противоречие със задължителната практиката на ВКС – основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 86 от 9.06.2009 г. по гр.д.№ 179/ 2009 г. на В. окръжен съд.
Указва на касаторката да внесе в 7 дневен срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса от 20 лв. и да представи вносния документ, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: