О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№393
София, 07.04.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1951 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 350 от 04.03.2009 година по гр.д. № 3546/2008 година на Пловдивски окръжен съд е оставено в сила решение № 106 от 12.11.2008 година по гр.д. № 878/2008 г. на Асеновградски районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата 1010 лева и чл. 86 ЗЗД за сумата 55,26 лева, предявени от Е. А. Б. от с. Д. извор, Пловдивска област против Р. С. С. от гр. П.. В решението е прието за установено, че в качеството си на пълномощник на ищцата, ответницата я е представлявала при сключването на договор за покупко-продажба на имот, обективиран в нот. акт № 129/2004 г. на нотариус рег. № 428 с район на действие гр. П.. В качеството си на пълномощник на ищцата, ответницата е получила от купувача продажната цена на имота – сумата 1010 лева, която не е предала на доверителката си, поради което е осъдена да и заплати сумата на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД.
Касационна жалба против решението на Пловдивски окръжен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от Р. С. С. от гр. П.. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи, че в противоречие с т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГК ВКС, въззивният съд не е констатирал нередовности на исковата молба, в която не е посочено основанието на иска и без да остави производството по делото без движение, с указания за уточняване на основанието, се е произнесъл по непредявен иск. Поддържа се, че въззивното решение е постановено и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в решение от 27.04.2006 г. по т.д. № 642/2005 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия и решение от 25.05.1994 година по арб.д. № 60/1993 г. на Арбитражен съд при БТПП. Ответницата по касационната жалба Е. А. Б. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 3546/2008 г.
Процесуалният въпрос, разрешен в т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГТК ВКС: как трябва да процедира въззивния съд, когато за първи път констатира нередовност на исковата молба, не е обуславящ изхода на делото. Искова молба вх. № 2* о 20.11.2006 г., въз основа на която е образувано първоинстанционното гражданско дело, решението по което е потвърдено с обжалваното въззивно решение е редовна, поради което постановката на т.4 от ТР № 1/2001 г. е неотносима към правния спор. Доводът, че в исковата молба не е посочено основанието на иска, поради което съдът е следвало да остави производството по делото без движение с указания за уточняване му е несъстоятелен. В съответствие с чл. 98, ал.1, б. “г” ГПК (отм.), в исковата молба са посочени обстоятелствата, на които се основава иска – неизпълнение на задължението за отчет на довереника по договор за поръчка, въз основа на които твърдения съдът е определил правната квалификация на иска, постановявайки валидно и допустимо решение по съществото на спорното право.
Неоснователен е и поддържания от касатора довод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради противоречие между въззивното решение и решение от 27.04.2006 г. по т.д. № 642/2005 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, в което са формирани изводи по приложението на чл. 98 ГПК (отм.) и чл. 100 ГПК (отм.), аналогични с тези по т. 4 от ТР № 1 от 17.07.2001 г. ОСГТК ВКС, т.е. изводи по процесуален въпрос, неотносим към делото.
Доводът за наличие на противоречие между изводите в обжалвания съдебен акт и възприетите в решение от 25.05.1994 година по арб.д. № 60/1993 г. на Арбитражен съд при БТПП не следва да бъде обсъждан – актовете на арбитражните съдилища не формират съдебна практика по граждански дела, поради което констатацията за противоречиви изводи по приложението на закона, каквато в конкретния случай не е налице, не е основание за допускане на касационно обжалване – т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 350 от 04.03.2009 година по гр.д. № 3546/2008 година на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: