О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
гр. София, 16.04.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 500 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Л. М. против решение №259/12.10.2009 г., постановено по гр.д. №330/2009 година, с което е оставено в сила решение №33/30.03.2009 година, постановено от Районен съд – Димитровград, по гр.д. №107/2008 г. С последното е отхвърлен предявения от ищеца К. Л. М. установителен иск за собственост с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./.
Ответника по касационната жалба, О. Д., в срока по чл.287, ал.1 от ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва наличието на основания за допускането до касационно обжалване на решението на въззивния съд, както и оспорва касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд и е процесуално допустима по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК, с оглед представеното удостоверение за данъчна оценка /5 961,60 лева/.
В обжалваното решение, съдът е приел, че ищецът не е установил своето право на собственост по отношение на посочените в исковата молба постройки. Твърдението на ищеца, на което основава своето твърдение относно принадлежността на правото на собственост е, че е придобил същото по силата на приращение, доколкото твърди, че е собственик на земята, върху която са построени процесните сгради. В рамките на въведения между страните спор относно собствеността върху земята, съдът е провел косвен съдебен контрол на решенията на поземлената комисия и проведената административна процедура по възстановяването на земеделската земя, доколкото ищецът твърде по именно по силата на нея притежава правото на собственост върху парцел **** в землището на с. Б..становил е, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността именно върху посочения по-горе имот и оттам е направил извод за липсата на предпоставки за признаване на правото на собственост в полза на ищеца по силата на приращение и на основание чл.92 от ЗС на построените в имота сграда, както и че не са налице предпоставките за признаване правото на собственост на ищеца и на основание придобивна давност.
В изложението на касационните основания се твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК основания за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд. В изложението не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Единствено по отношение на твърдението за наличие на противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК се сочи, че съдът е „подменил ответника по претенция за давностно владение”.
Липсва произнасяне на въззивния съд по отношение на спора, очертан между страните, въз основа на което да се приеме, че е налице подмяна на ответника. Напротив, видно от решението, съдът е приел, че по отношение на твърдението за придобиване на право на собственост по давностно владение, същото е неоснователно, доколкото процесните сгради са станали собственост на трети на спора лица, без съдът да се е произнасял с обвързваща сила по отношение на принадлежността на това право на собственост на същите трети лица. Горния извод е направен дотолкова, доколкото е обусловил липсата на предпоставките за придобиването на правото на собственост от ищеца въз основа на давностно владение, противопоставяно на действителните собственици. Действително, съдът не разполага с процесуална възможност служебно да подменя ответниците по спора, в каквато насока е трайната съдебна практика на ВКС, но в настоящия случай не е налице произнасяне на съда с обвързваща сила по отношение на трето на спора лице. В този смисъл не е налице произнасяне на въззивния съд по посочения процесуалноправен въпрос, сочен като основание за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд.
По отношение на твърденията за наличието на касационни основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК – произнасяне на въззивния съд по процесуалноправен или материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, както и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърденията в тази насока са следните: по твърдението за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се твърди, че на жалбоподателя не е „известен такъв случай, защото съдилищата винаги спазвали закона”, а по наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, защото обжалваното решение „не допринася за точното прилаган на закона и не допринася за развитието на правото, а допринася за неспазването на закона”. Непосчването на правния въпрос, който да е от значение за изхода на спора по конкретното дело е достатъчно основание за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване, като в този смисъл са и указанията, дадени с тълкуването в ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.280 от ГПК.
Предвид изложеното, не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд, сочени от жалбоподателя и съгласно изискванията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №259/12.10.2009 г., постановено по гр.д. №330/2009 година, с което е оставено в сила решение №33/30.03.2009 година, постановено от Районен съд – Димитровград, по гр.д. №107/2008 г.
Председател: Членове: 1. 2.