О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 393
София, 20,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1124/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „С. имоти”Е. – гр. С. против решение № 1* от 04.08.2009 г. по гр.д. №1951/2008 г. на С. апелативен съд.
Ответникът по касация – „СВД”Е. – гр. С. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът е подържал, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е твърдял, че в противоречие с практиката на ВКС бил решен въпроса относно „липсата на деликтно поведение, обосноваващо отговорност за нанесените материални вреди в собствен на ищеца имот, възникването между ищеца третото лице – изпълнител облигационни правоотношения по повод извършени СМР в процесния обект и последвало ли е реално плащане, съставляващо част от размера на претърпените имуществени вреди на ищеца, както и упражнявал ли е ответникът фактическа власт върху процесния имот”. Посочено е, че с постановеното решение САС бил нарушил процесуалните правила. Твърдяно е, че атакувания съдебен акт противоречи на ПП ВС №6/74г., решение № 71/09г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №2760/94г. на ВС, ІІ г.о. и определение №58/09г. на ВКС, ІІ т.о. Това твърдение е мотивирано с подробно развитото оплакване за неправилност на съдебния акт в контекста на интепретирането на събраните доказателства, с оглед становището на страната по спора. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал правен материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който да е в пряка връзка с решаващия извод на въззивният съд, обусловил постановения правен резултат. Следователно, не са релевантни по смисъла на цитираната норма поставените фактически въпроси, нито тяхното обосноваване с оплакване за неправилност на съдебния акт, което се квалифицира по чл.281 ГПК и е относимо към разглеждане на спора по същество, но ирелевантно към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен, а не фактически въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. Следователно, не е довод за наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, общото изброяване на съдебни актове. Единствено соченото ППВС № 6/74г. е относимо към поддържаното основание, но липсва конкретен довод за наличие на въпрос, който е решен в противоречие с разрешенията дадени с това постановление. Освен това, не решението, а само конкретно посочения правен въпрос, разрешен противоречиво със сравняваните съдебни актове може да обоснове довод за приложно поле на разпоредбата. Не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК приложеното определение на ВКС, тъй като с него не се разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор. Няма относимост към хипотезата визирана от чл.280, ал.1 т.1 ГПК и сочената казуална практика на ВКС, тя може да обоснове довод по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но само ако страната е сочила правен въпрос, разрешен в противоречие с цитираните решения. Страната не е развила доводи за относимост на приложените решения на ВКС, като не е посочила в какво се състои противоречието между разрешенията дадени с обжалваното решение и тези възприети от ВКС и тъй като тези решения разглеждат различни правни въпроси, липсата на такава конкретност води до извод за неустановеност на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 04.08.2009 г. по гр.д. №1951/2008 г. на С. апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: