О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№394
гр.София,01.12.2008г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 1602/2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба на В. А. А. ч. адв. С адв. Маргита Т. срещу определение № 2251/25.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1062/2008 г.
С него е допуснато обезпечение на иска, предмет по висящото пред съда въззивно дело.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството е против определение, постановено от въззивен съд, с което се е произнесъл по направено пред него искане по чл. 389 ГПК.
Следователно, за него не се прилага процедурата по чл. 274, ал. 3 ГПК. Неправилно администриращият съд е изискал приложение с основания за допускане на касационната жалба, поради което и настоящият състав няма да обсъжда изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК в молбата от 09.09.2008 г.
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна:
М. Б. от Ла рю дьо Л. , Ф. е предявил иск за установяване в отношенията му с Д. В. Д. и В. А. А. от гр. В., че е собственик на един магазин, закупен ч. подставено лице през 2003 г. и спрямо, който е насочено изпълнение по изпълнително дело № 255/2006 г./. Ответниците са страни по изпълнителното дело.
Ищецът е поискал от втората инстанция – Варненски окръжен съд да допусне обезпечение на иска му ч. спиране на изпълнението.
С обжалваното определение молбата е уважена.
Касаторът счита, че исковото производство е недопустимо, защото няма доказателства, че ищецът е във владение на имота. Последното според него е условие за допустимост на установителния иск.
Това не е вярно.
Подобно изискване на закона няма, а установителният иск за собственост е винаги допустим, без значение дали ищецът владее или не спорната вещ. Би липсвало правен интерес от предявяването му само, ако ответникът упражнява фактическата власт, което определя ревандикацията като по-ефективен способ на защита.
Тук подобно твърдение няма, а и, независимо, че първостепенният съд е квалифицирал претенцията с общата разпоредба /чл. 97, ал. 1 ГПК, отм./, то с оглед неговия предмет, приложимата правна норма е чл. 336, ал. 1 ГПК /отм., съдът е сезиран преди 01.03.2008 г./, която определя иска като положителен установителен за собственост.
Налице е и обезпечителен интерес, като наложената мярка е единствената подходяща с оглед предмета на спора.
При установяване на твърденията по исковата молба, претенцията би била вероятно основателна, като това окончателно ще бъде решено със съдебното решение. В настоящото производство е невъзможно да се прави анализ на събраните по делото доказателства с оглед крайния резултат по материално-правния спор.
Те, обаче, следва да се преценят съобразно изискването на чл. 391, ал. 1 т. 1 ГПК /нов/ – доколко твърденията по исковата молба са подкрепени с убедителни писмени доказателства.
В случая, а и предвид резултата по иска, постановен в производството пред първата инстанция, въззивният съд е следвало да допусне исканото обезпечение при внасяне на гаранция.
В заключение, определението се явява неозаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се допусне обезпечение, но под условие. Молителят /ищец/ следва да внесе гаранция, чийто размер съобразно чл. 391, ал. 3 ГПК /нов/ се определя от преките и непосредствени вреди, които ответниците ще претърпят, ако обезпечението е неоснователно.
В случая, за тях двамата това ще бъде цената от проданта на имота.
За нуждите на настоящото производство, настоящият състав намира, че гаранцията следва да се равнява на началната цена, определена от съдия-изпълнителя, на която ще започне наддаването.
Доказателства за същата няма и с оглед характера на настоящото производство, което налага бързо произнасяне, съдебният състав ще допусне обезпечението при посоченото условие, като обезпечителната заповед ще следва да издаде съдът по делото, след представяне на доказателства за определената от съдия-изпълнителя начална цена, както и доказателства за внасянето й.
МОТИВИРАН от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 2251/25.07.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1062/2008 г. и
ОБЕЗСИЛВА издадената въз основа на него обезпечителна заповед в полза на М. Б. , като вместо него
ПОСТАНОВИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на иска, предявен по гр.д. № 20/2007 г. по описа на ВРС, предявен от М. Б. за установяване в отношенията му с Д. В. Д. и В. А. А., че е собственик на магазин Д 1-7 в гр. В., „Б” 1-059, обект на изпълнение по изпълнително дело № 2* на ЧСИ Н. Г. с район на действие Варненския районен съд ч. СПИРАНЕ на изпълнението ПРИ условие, че молителят М. Б. представи гаранция в размер на началната цена, определена от съдия-изпълнителя, на която ще започне наддаването.
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА заповед да се издаде от съда, пред който е висящо делото по материално-правния спор след представяне на доказателства за размера на цената по чл. 485 ГПК /нов/, както и за внасянето й като гаранция от М. Б.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Д. да се върне на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: