О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 12.11.2019 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 3832 по описа за 2019 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Й. Д. К. и Н. В. К., двамата чрез адв. Н. Б., срещу въззивно решение № 763/21.06.2019 г., постановено от Варненския окръжен съд по гр.д. № 928/2019 г.
Излагат касационни доводи за недопустимост и неправилност на въззивното решение поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По същество единственото оплакване е свързано с твърдение за допуснати от въззивния съд нарушения на съдопроизводствените правила – произнасяне по непредявен иск, съответно разглеждане на претенция, изменена за първи път във въззивното производство. Ищецът предявил иск относно парична сума в лева, недопустимо изменил иска във въззивното производство, като посочил сума в евро. Въззивният съд уважил иска в посочената валута, с посочена левова равностойност. Искат отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което исковете да се отхвърлят.
Насрещната страна Н. П. Г., чрез адв. М. М., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване – в изложението липсва изведен правен въпрос, отговарящ на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение установи следното:
Н. П. Г. предявил иск за установяване в отношенията с Й. Д. К. и Н. К., че последните солидарно му дължат 10 204 лв. – получена от тях на неосъщественно основание по предварителен договор за покупко-продажба, както и лихва за забава, считано от 30.03.2018 г.
Районният съд отхвърлил исковете, защото приел, че задължението е за връщане на получени пари в евро, а не в лева, както са претендирани в исковата молба. В диспозитива е отбелязано, че искът се отхвърля срещу двамата ответника, без уточнение дали солидарно или разделно, за сума от 10 204 лв., представляваща част от общо дължимото вземане в размер на 35204 лв. (левова равностойност на 18 000 евро).
Въззивният съд, отменил решението и уважил иска за 5217,22 евро, като посочил и левова равностойност от 10 204 лева (не е ясно по курса на коя банка и към кой момент), представляваща част от общо дължимото вземане в размер на 35204 лв. (отново е посочена и левова равностойност на 18 000 евро).
Въззивният съд в диспозитива също няма указание, че сумата се дължи солидарно от ответниците.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че делото следва да бъде върнато на въззивната инстанция за преценка за допусната очевидна фактическа грешка или неяснота, нуждаеща се от тълкуване. Не е ясно според постановеното от съда в диспозитива каква е отговорността на ответниците /длъжници/ – обща или солидарна, нито какъв е размерът на установения със съдебното решение дълг – посочени са едновременно суми в евро и в лева, а както е и изрично изяснено в ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС стойностите могат да се различават с оглед момента към който се прави съответното преобразуване на валутата, а и зависи от курса на избраната банка. Валутният курс е цената на паричната единица на една страна, изразена в паричната единица на друга страна. В България той не е нито административно определен, нито може да бъде определян едностранно от едната от страните по правоотношението или от съда. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Валутния закон, Българската народна банка котира ежедневно курсовете на отделни чуждестранни валути към лева, които се ползват за счетоводни и статистически цели. Обявеният в чл. 29 ЗБНБ фиксиран курс на еврото към лева се отнася и намира приложение само в отношенията между БНБ, в качеството й на централна банка, от една страна, и физическите и юридическите лица, от друга страна. Единствено за централната банка възниква задължението да поддържа пълна конвертируемост на лева към еврото като резервна валута по фиксиран в ЗБНБ курс. Всички останали правни субекти не са адресати на тази разпоредба, поради което могат свободно да уговарят курса на еврото към лева. Обменният курс установява количествена връзка между различните валути и то към точно определен момент. Той е променлива величина, която може да се измени радикално до момента на неговия падеж. Поради неговата променливост съдът не може да се произнася за задължения, посочени в диспозитива му едновременно в повече от една валута – няма как да се гарантира, че равностойността между тях ще е същата към датата на падежа по курса на избраната банка. На практика с подобен диспозитив съдът се произнася с два различни размера относно една и съща парична претенция.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА делото на въззивния съд за преценка дали е допуснал очевидна фактическа грешка или неяснота, отстранима чрез тълкуване и съответно предприемане на действия по чл. 247 или 251 ГПК.
След произнасяне, делото да се изпрати на Върховния касационен съд за продължаване на процесуалните действия по касационната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: