4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
С., 12,12,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
И. Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………….…….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 4526 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5531 от 3.ІХ.2013 г. на пловдивското [фирма], подадена от неговия управител против решение № 398 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 17.VІІ.2013 г., постановено по т. д. № 651/2013 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 126/27.ІІІ.2013 г. на ОС-Пловдив по т. д. № 991/2012 г.
Единственото оплакване на търговеца касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на процесуалните правила относно „допускането и събирането на доказателства”, а също и на това по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което се претендира касирането му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК пловдивското търговско д-во обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Смолянският ОС се е произнесъл „в отклонение от трайната практиката на ВКС, предвиждаща цялостен анализ и съпоставка на доказателствата и преценка с оглед всички данни по делото”, докато за точното прилагане на закона и за развитието на праното „от съществено значение е изискването за истинността на фактическите констатации”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] (S.r.l.) със седалище и адрес на управление в [населено място], И. република, писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-П. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение по чл. 281, т. 3, предл 2-ро ГПК, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на направените за настоящата инстанция разноски.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]-гр. П. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без в случая въобще да бъде обсъждано евентуалното наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, приключило с атакуваното решение, търговецът настоящ касатор, вкл. и в хода на устните състезания по делото, е бил представляван по пълномощие от адв. И. В. С. от АК-П., съгласно сключен с управителя му Х. Ж. А. договор за правна защита и съдействие от 2.І.2013 г., съдържащ клаузата: „да води делото до окончателното му свършване във всички инстанции”. Това пълномощно се намира на стр. 53 от досието на първоинстанционното т. д. № 991/2012 г. по описа на ОС-Пловдив, ГК, ХІХ-и с-в. Връчване на препис от въззивното решение е било извършено по реда на чл. 51 ГПК още на датата 26 юли 2013 г. в кантората на този процесуален представител на [фирма], видно от това, че за получател на гърба на съобщението се е подписал адв. И. С., т.е. към този момент пълномощното му не е било оттеглено /арг. чл. 51, ал. 3 ГПК/.
Съгласно чл. 283 ГПК касационната жалба се подава чрез съда, който е постановил въззивното решение, в едномесечен срок „от връчването му на страната”, но съгласно чл. 45, изр. 2-ро ГПК връчването на представител се смята за лично връчване. Ето защо и при съобразяване правилото на чл. 60, ал. 3 от процесуалния закон, в настоящия случай преклузивният срок по чл. 283 ГПК следва да се счита изтекъл на датата 26.VІІІ.2013 г. (понеделник), докато данните по делото са, че касационната жалба на пловдивското д-во е била подадена по реда на чл. 62, ал. 2, изр. 1-во ГПК едва на 2.ІХ.2013 г., т.е. седмица по-късно. В заключение, ирелевантно е обстоятелството, че препис от въззивното решение е бил връчен по-късно – на датата 1.VІІІ.2013 г., по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК на служител в канцеларията на д-вото касатор (Ал. А.), както и че подадената лично от управителя му касационната жалба е приподписана сега (съобразно изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК) от друг адвокат – А. М. Д. от АК-П., на основание сключен с него последващ договор за правна защита и съдействие от датата 2 октомври 2013 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ – като процесуално недопустима (просрочена) – касационната жалба на [фирма]-гр. П. с вх. № 5531 от 3.ІХ.2013 г., подадена против решение № 170 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 17.VІІ.2013 г., постановено по т. д. № 651/2013 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2