2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 14.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1027/2010 година..
Производство по чл. 288 ГПК.
Русенският районен съд с решение по гр. д. № 1021/2009 г. е отхвърлил предявените от Н. Р. против [фирма],[населено място], иск за сумата 185 лв. дължимо трудово възнаграждение, иск за сумата 1200 лв. възнаграждение за положен извънреден труд и иск за 50 лв. мораторна лихва върху главницата. Решението е потвърдено от Русенският окръжен съд с въззивно решение от 15. 3. 2010 г. по гр. д. № 103/2010 г..
Ищецът по делото Н. М. Р. от[населено място] е подал касационна жалба срещу въззивното решение, с искане да бъде отменено като неправилно и уважени предявените от него искове.
Ответникът [фирма],[населено място] не е взел становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, тъй-като е приел че претенциите са неоснователни – липсват доказателства, че за периода от 1 до 17 декември 2008 г. Р. е работил при ответното дружество, за който труд не му е платено и че за период от 1. 6. 2008 г. до 17. 12. 2008 г. е положил извънреден труд, за който също не е получил възнаграждение. Безспорно е по делото, че Р. е работил при ответника като пазач по трудов договор № 44/30. 6. 2008 г. за времето от 1. 7. 2008 г. до 15. 9. 2008 г., когато договорът е прекратен със заповед № 39/15. 9. 2008 г.. От заключението на счетоводната експертиза, прието в първоинстанционното производство, следва, че липсват документални данни за положен от Р. извънреден труд до уволнението му и за работа след уволнението.
Не е налице обосновано искане по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпреки дадените указания от Русенския окръжен съд, жалбоподателят Р. не е посочил правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд в противоречие със съдебната практика и който касае точното прилагане на закона и развитието на правото. Жалбоподателят е заявил, че основание за допускане на касационно обжалване е чл. 280, ал. 3 ГПК, каквато разпоредба не съществува.
По тези съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 15. 3. 2010 г. по гр. д. № 103/2010 г. на Русенския окръжен съд по жалбата на Н. Р. от[населено място].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: