О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
гр. София, 15.11.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6700 по описа на Върховния касационен съд за 2013 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 4.07.2013 год. по гр. д. № 665/2013 год. Великотърновският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил изцяло първоинстанционното решение от 15.03.2013 год. по гр. д. № 1590/2012 год. на Горнооряховския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. С. И. против Д. М. М. искове за частична трансформация на лично имущество в придобития по време на брака им недвижим имот – апартамент и допускане на делбата му при дялове 4/5 ид. ч. за него и 1/5 ид. ч. за ответницата, и е уважен предявеният от Д. М. против Р. И. иск за пълна трансформация на лични нейни средства в придобиването на същия имот, като е признато за установено между страните, че придобитият по време на брака им апартамент, подробно описан в решението, е лична собственост на Д. М..
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК от Р. С. И., чрез пълномощника му адв. Ал. Ч., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост на правните изводи – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа становище за недопустимост въз основа на гласни доказателства да се обосновава извод за пълна трансформация на парични средства, поради което и иска решението да бъде отменено и вместо това предявените от него искове бъдат уважени, а искът на Д. М. бъде отхвърлен.
В приложеното изложение касаторът обосновава наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението със значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото на формулираните въпроси: лични ли са средствата по договор за кредит, усвоени и изплатени изключително от единия съпруг по време на брака и допустимо ли е въз основа на гласни доказателства да се обосновава извод за пълна трансформация на парични средства.
Ответникът по жалбата Д. М. М., чрез пълномощника й адв. Кр. Д. поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, обосновавайки довода с пазарната цена на имота в размер под 5 000 лв. Евентуално поддържа становище за липса на релевираното основание за допускане на касационното обжалване на решението по съображение, че формулираните от касатора въпроси са относими към правилността на изводите на въззивния съд, а не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. И на последно място се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с искане въззивното решение да се остави в сила, с присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд, препращайки към мотивите му, приел, че придобитият от страните по време на брака им недвижим имот – описаният апартамент, не попада в режима на съпружеската имуществена общност, тъй като е установено от събраните доказателства, че платената цена представлява парични средства, дарени на Д. М. от нейните родители за тази цел и при учредено право на ползване от тях върху имота. Поради доказаната по делото пълна трансформация на личните средства на съпругата в придобиването на имота презумпцията за съвместен принос е оборена, което е обусловило извода за основателността на този иск, и неоснователността на предявените от касатора искове за частична трансформация на негови лични средства, получени по кредит от банка и за делба на процесния имот. Съдът е кредитирал свидетелските показания, ангажирани от Д. М., във връзка с представените писмени доказателства относно осъществени от родителите й продажби на други имоти, получените средства от които са вложени при покупката на апартамента, като е приел, че за доказването на произхода на средствата са допустими всички доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. Относно иска на Р. И. за установяване на частична трансформация в придобиването на имота с негови лични срества, съдът е изложил мотиви относно липсата на установяване на този факт, както и такива относно характера на задълженията, поети от него по двата кредита от банки, като солидарни такива за двамата съпрузи, съгласно чл. 25, ал. 2 СК /отм./, като обстоятелството кой е погасил задължението е без значение за правото на собственост.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване с оглед цената на всеки от съединените искове в размер над 5 000 лв. Същата се определя от данъчната оценка на имота, възлизаща на сумата 9 856.70 лв., съгласно удостоверението на л. 27 от първоинстанционното производство и на основание чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това доводът на ответницата за приложение на чл. 280, ал. 2 ГПК е неоснователен.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното решение, касационният съд следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжен и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че поставените в изложението на касатора въпроси не са такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват релевиране на доводи против направените от съда изводи като неправилни и необосновани, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство.
Решаващото съображение за извода на съда за липса на частична трансформация в придобиването на имота от страна на касатора, възлизаща на сумата по банковите кредити, е на първо място липсата на доказателства с тези суми да е платена покупната цена и на второ място – сумите не са лично имущество на касатора, с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 2 СК /отм./, даваща и отговор на поставения от касатора въпрос по един ясен и категоричен начин.
За да намери за основателен предявения инцидентен установителен иск по 21, ал. 1 СК /отм./ решаващият съд е приел за установен по делото факта на вложени лични на съпругата средства при покупката на апартамента, което изключва съвместния принос на двамата съпрузи в придобиването му в режим на съпружеска имуществена общност, като е кредитирал ангажираните в тази насока доказателства, вкл. и гласните такива, установяващи произхода на средствата. В настоящето производство не може да се проверява преценката на събраните доказателства, обусловила направения от въззивния съд извод, тъй като предполага разглеждането на спора по същество. Поставените от касатора в изложението му въпроси не са правни такива по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а представляват доводи за неправилност на направените изводи по същество на спора, поради което не могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване. Освен това липсват и изложени съображения за релевираното такова по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, съгласно разясненията на т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, поради което и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по подадената от касатора жалба.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 308 от 4.07.2013 год. по гр. д. № 665/2013 год. по описа на Великотърновския окръжен съд по подадената от Р. С. И., чрез адв. Ал. Ч., касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: