О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 394
София, 17 юни 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА ч. гр.д.№2182/2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК.
Образувано е по касационна частна жалба на „И. – БН” –Е. срещу определение от 21.01.2013 год. , постановено по ч. гр.д. №4729/2012 год. на Софийски апелативен съд, 1-ви състав, с което е потвърдено определение от 20.11.2012 год. по ч. гр. д.№ 13210/2012 год. на Софийски градски съд, ГО, 1 бр. състав, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд София – град.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че съдът неправилно е приел, че решението на Административен съд , София град не съставлява изпълнително основание за сумата от 8 588 572 лв. ,определена като обезщетение за отчужден имот. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по частната жалба Столична община оспорва допустимостта на касационната частната жалба, допустимостта на касационното обжалване и частната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на касационната частна жалба, за да се допусне касационно обжалване на определението съгл. препращащата разпоредба на чл. 274,ал.3 ГПК следва да се изпълнени допълнителните условия на чл. 280 ГПК: Страната да е формулирала материалноправен или процесуално правен въпрос, който в обжалваното определение да е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, / чл. 280,ал.1,т.1 ГПК/, да е разрешаван противоречиво от съдилищата/ чл. 280,ал.1,т.2 ГПК/ или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото / чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/.
Съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010 год., постановено по ТД № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Съдът може само да уточни поставения от страната правен въпрос, но няма правомощието да го извежда и формулира, доколкото това би нарушило диспозитивното начало в процеса и би обусловило неравнопоставеност на страните в него, което е недопустимо.
В случая, касаторът – частен жалбоподател, изобщо не е формулирал правен въпрос. В представеното към касационната частна жалба изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване същият само е посочил, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата, но такъв въпрос не е формулиран.
Изложението съдържа оплакване относно приетото от съда, че решението на Административен съд – София, с което е изменена Заповед № РД-40-141/12.05.2009 год. за отчуждаване на поземлен имот по реда на глава ІІІ от ЗОС, издадена от Кмета на Столична община , в частта относно размера на паричното обезщетение от 8 5888572 лв. не поражда вземане спрямо общината. Това обаче не обуславящо обжалваното определение, доколкото с него Софийският апелативен съд се е произнесъл относно това кой е компетентния съд да прецени правилността на прекратеното изпълнително производство , образувано въз основа на решението на административния съд .
Липсата на формулиран правен въпрос в посочения по- горе смисъл е достатъчно основание касационното обжалване да не се допусне . Визираното от частният жалбоподател допълнително основание / критерий/ за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК не може да бъде проверено, доколкото неговото изпълнение може да се прецени само в контекста на формулиран правен въпрос . Независимо от това следва да се посочи, че определението по адм. д. №7521/2008 год. на Административен съд София- град, на което жалбоподателят се позовава, не може да обоснове соченото основание за допустимост, доколкото е съдебна практика на административен, а не на граждански съд.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 21.01.2013 год. , постановено по ч. гр.д. №4729/2012 год. на Софийски апелативен съд, 1-ви състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: