О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София,18.07. 2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 284 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Д. П. против решение № ІV-59 от 28.06.2018 г. по гр.д.№ 149/2018 г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено решение №179/25.10.17г., постановено по гр.д.№712/16г. Айтоски районен съд. С последното е извършена съдебната делба, допусната между касатора Р. Д. П. с квота 44/60 ид.ч., З. Д. А., Е. Д. Т., А. Д. М., трите с квоти по 4/60 ид.ч. и Н. Д. Х. с квота 3/60 ид.ч., като допуснатия до делба недвижим имот: поземлен имот № ….. в кв. ….. по плана на [населено място], с площ от 1665 кв.м., с неприложена дворищна регулация по отношение на отредения за него УПИ ….. от кв. ….. по плана на селото с площ 1297 кв.м. е изнесен на публична продан. Отхвърлена е претенцията на касатора да му бъде възложен делбения имот и е отхвърлена претенцията по сметки за разликата над уважения размер 571 лв. до претендирания размер общо 1000 лв.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон чл. 76 ЗН и чл. 70 ЗН, за допуснати съществени процесуални нарушения, защото не е съобразено, че касаторът отговаря на изискването по чл. 349 ГПК да е живял в имота при откриване на наследството и за необоснованост на извода за неосноватеност на претенцията му за възлагане.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навежда основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, тъй като съдът е следвало да съобрази, че ищецът Ф. Р. М. е придобил правата си върху делбения имот само на основание дарение от майка си и тази сделка е относително недействителна, поради което той няма качеството на съсобственик, т.е. решението противоречи на ТР № 1/2004 г. Твърди се противоречие на въззивното решение и със съдебната практика, която дава разяснения кога е налице смесена съсобственост. Счита, че съдебното решение е постановено и в противоречие с Р № 80/05.07.2018 г. по гр.д.№ 1869/2017 г. І гр.о., което изисква при извършване на делбата, съдът да се съобрази с актуалния регулационен статут на имота и с Р № 125/30.10.2018 г. по гр.д.№ 3932/2017 г. ІІ гр.о.
Ответникът по касация Ф. Р. М. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Останалите ответници не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване в частта за извършване на делбата е, поради което съдът преценява жалбата в тази част като допустима.
Касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено решението на РС-Айтос, в частта му, с която е отхвърлена претенцията по чл. 346 ГПК за разликата над уважения размер 571 лв. до пълния предявен размер 1000 лв. на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК. В тази част касационната жалба ще се остави без разглеждане на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК поради това, че е под 5 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
До делба е допуснат един имот – само дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ….. в кв. ….. по плана на [населено място], с площ от 1665 кв.м., при граници с неприложена дворищна регулация по отношение на отредения за него УПИ ….. от кв. ….. по плана на селото с площ 1297 кв.м. Находящата се в него жилищна сграда е индивидуална собственост на касатора, строена с отстъпено право на строеж и не е предмет на делбеното дело. От заключението на СТЕ и от писмото на главният архитект на [община], прието от въззивната инстанция се установява, че процесния имот е неподеляем предвид местоположението на сградата и обстоятелството, че лицето към улицата е само 18 м., поради което не могат да се изпълнят изискванията на чл. 19, ал.4 ЗУТ.
Въззивният съд е възприел извода на РС, че е неоснователна претенцията за възлагане, заявена от касатора, тъй като се касае за дворно място, а на основание чл. 349, ал.2 ГПК може да се възложи само жилище. Прието е, че дворното място не е обща част към етажна собственост, че ако друго лице, а не касатора придобие дворното место, ще се създаде суперфициарна собственост по смисъла на чл. 63 ЗС. Поради това, че делбата не може да се извърши и чрез разпределение по чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий, е потвърдено решението за изнасяне на имота на публична продан.
Не са налице основанията за допускане до касационен контрол. Въпросът за приложението на чл. 76 ЗН касае съделителите, между които се допуска делбата и квотите им. Възражение за относителна недействителност по чл. 76 ЗС може да се прави само в първата фаза на делбата, когато се разрешава въпроса между кои съделители, по отношение на кои имоти и при какви квоти се допуска делбата. При обявяване на сделка за относително недействителна, в делбата участва прехвърлителя-наследник. В конкретния случай решението по допускане до делба е влязло в сила. Допусната е делба и по отношение на ищеца Ф. М.. Във втората фаза на делбата не могат да се оспорват сделки на основание чл. 76 ЗН. Подобно възражение е преклудирано с приключване на първата фаза / конкретно с отговора на исковата молба за делба и първото съдебно заседание в първата фаза/. Затова доводите за противоречие на въззивното решение с ТР № 1/2004 г. относно приложението на чл. 76 ЗН са неотносими към съдебното решение по извършване на делбата и по този въпрос не се допуска касация.
Д., че е нарушена съдебната практика по приложението на чл. 349, ал.2 ГПК с аргументи, че не е отчетено, че делба по този текст може да бъде извършена и при смесена съсобственост, включваща само сделки между сънаследниците след откриване на наследството, също не е основание за допускане до касация. Съдът е отхвърлил претенцията на касатора за възлагане по чл. 349, ал.2 ГПК защото допуснатия до делба имот е дворно място, а не жилище. Този способ за извършване на делбата е възможен само за жилищен имот. Жилищната сграда в имота не е допусната до делба. Тя е суперфициарна собственост на касатора, а дворното място не е обща част към етажна собственост. Такава не е налице. Дворното място не е обща част.
Необосновано се твърди, че съдът не е съобразил актуалният регулационен статут на имота при извършване на делбата. Взето е становище на главният архитект, според който имота е неподеляем. Отразено е в диспозитива на решението, че регулацията по отношение на парцела, отреден за имот пл № ….. не е приложена. Площта на имота е по-голяма от отредения за него парцел и регулацията не е приложена за придаваемото место, т.е. то е останало собственост на собствениците на имота, за който е допусната делба. Съдебната практика приема, че площта не е негов индивидуализиращ белег. Такъв са границите, а те са описани. Имотът е оценен в състоянието, в което е в действителност, а не по документи. Цитираната от касатора практика, според която при извършване на делбата, съдът следва да се съобрази с актуалния регулационен статут на имота /Р № 80/05.07.2018 г. по гр.д.№ 1869/2017 г. І гр.о./, и изискването да се изпълни процедурата по чл. 201 ЗУТ / с Р № 125/30.10.2018 г. по гр.д.№ 3932/2017 г. ІІ гр.о./ са спазени. Въззивното решение не е постановено в противоречие с тази съдебна практика, поради което и по този въпрос не се допуска касационен контрол.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване, поради което Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Оставя без разглеждане касационна жалба, подадена от Р. Д. П. против решение № ІV-59 от 28.06.2018 г. по гр.д.№ 149/2018 г. на Окръжен съд Бургас, в частта с което е потвърдено решение №179/25.10.17г., постановено по гр.д.№712/16г. Айтоски районен съд в частта, с която е отхвърлена претенцията му по чл. 346 ГПК по сметките за разликата над уважения размер 571 лв. и претендирания размер 1000 лв.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІV-59 от 28.06.2018 г. по гр.д.№ 149/2018 г. на Окръжен съд Бургас, в частта, с която е потвърдено решение №179/25.10.17г., постановено по гр.д.№712/16г. Айтоски районен съд в частта по извършване на делбата чрез изнасяне на допуснатия до делба имот на публична продан, по касационна жалба, подадена от Р. Д. П. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: