5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
[населено място], 19.04.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на шестнадесети март, две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 1038 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], /в несъстоятелност/ подадена чрез юрисконсулт П. Д. М. срещу въззивно решение № 4799 от 3.07.2015 г. по гр.д. № 10852/2013 год. на Софийски градски съд, с което като е потвърдено решение № 140 от 15.05.2013 г. по гр.д. № 10737/2010 г. на Софийски районен съд, са уважени предявените от А. А. М. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправи въпроси: длъжен ли е първоинстанционния съд конкретно за всеки отделен случай да посочи в доклада си по делото подлежащи на доказване факти и да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест за тях и за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти те не сочат доказателства; длъжен ли е при допуснати процесуални нарушения по чл.146 ГПК на първата инстанция, въззивният съд да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване, които са от значение за изхода на делото в противоречие с практиката на ВКС.
В писмения отговор на касационната жалба ответникът А. А. М., чрез пълномощника адвокат Р. М. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, с което са уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ на А. А. М. срещу [фирма] /в несъстоятелност/ за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, въззивният съд е приел, че заповедта е издадена от оперативния директор на дружеството. Същият е бил овластен от синдика Ц. Банков с правото да сключва и изменя трудови договори с работници и служители на ответното дружество в несъстоятелност, както и да прекратява трудови договори на всички законови основания, с изключение на трудови договори, с лица от ръководния състав. Приел е, че синдика може да делегира своята работодателска правоспособност за прекратяване на трудовото правоотношение на друго лице, при наличие на изрично разпореждане на съда, съгласно задължителното изискване на императивната норма на чл.660, ал.2 ТЗ. Тъй като не са ангажирани доказателства за наличие на изричното разпореждане на съда по чл.660, ал.2 ТЗ, то поради неспазване на посочената императивна правна норма заповедта се явява незаконосъобразна, като издадена от лице без надлежно учредена представителна власт. Основателността на претенцията по чл.344, ал.1, т.1 КТ обуславя и основателността на исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ.
По поставения в изложението процесуалноправен въпрос за задължението на първоинстанционния съд конкретно за всеки отделен случай да посочи в доклада си по делото подлежащи на доказване факти и да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест за тях и за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти те не сочат доказателства не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В представеното от жалбоподателя решение № 452 от 16.11.2011 г. по гр.д. № 621/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че в доклада по делото първоинстанционния съд трябва да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения на страните. В доклада по чл.146, ал.1, т.2 ГПК съдът трябва да посочи правната квалификация на всички претендирани от страните права и на всички направени възражения, реплики, дуплики и т.н. След като посочи кои права и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, съдът посочва съгласно чл.146, ал.1, т.5 ГПК кои от посочените в т.1 от доклада правнорелевантни факти подлежат на доказване или опровергаване от ответника. След като страните изчерпят доказателствените си искания във връзка с поставените въпроси, указанията и доклада, съдът им указва съгласно чл.146, ал.2 ГПК за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В случая в исковата молба се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице посоченото в нея основание- съкращение на щата, не е извършен подбор по критериите на чл.329, ал.1 КТ и че заповедта е подписана от лице ,което няма право да стори това. В отговора на исковата молба представителят на ответното дружество е възразил, че е налице реално съкращаване на щата, че подборът е извършен съгласно критериите по чл.329, ал.1 КТ, както и заповедта е подписана от оперативния директор, който е упълномощен с изрично пълномощно от синдика на дружеството. В доклада съдът е посочил правната квалификация на претендираните права, становището на ответното дружество изразено в представения отговор, отразил е че няма факти, които не се нуждаят от доказване, посочил е кои факти се нуждаят от доказване и е разпределил доказателствената тежест. В. съд дава указания на страните във връзка с проверката на валидността на първоинстанционното решение и неговата допустимост в обжалваната част и не дава указания във връзка с проверката на правилността му и поправянето на допуснати нарушения. Той не може да приеме за установено нещо различно по фактите нито да констатира нарушения на съдопроизводствените правила, без съответно оплакване в жалбите или отговорите. Във въззивната жалба на дружеството оплакванията са за необоснованост на първоинстанционното решение. В отговора на въззивната жалба се поддържа въведения в исковата молба довод, че заповедта не е издадена от компетентен орган. В. съд въз основа на установените по делото факти е приел възражението за основателно.
Предвид изложеното даденото от въззивния съд разрешение на поставения процесуалноправен въпрос не влиза в противоречие с представената задължителна съдебна практика на която жалбоподателят се е позовал.
Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по процесуалноправният въпрос длъжен ли е при допуснати процесуални нарушения по чл.146 ГПК на първата инстанция, въззивният съд да повтори опороченото действие като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване. Този въпрос е поставен във връзка с приложението на чл.266, ал.3 ГПК. Според жалбоподателя в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд отказал да допусне назначаването на съдебно счетоводна експертиза по съображения, че не са налице основанията на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК. В ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. Освен това, извършването на изцяло нов доклад от въззивната инстанция с различна квалификация на предявения иск би имало за резултат предварително определяне на действията на първоинстанционния съд като неправилни, а тази преценка се дължи едва при постановяване на въззивното решение. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по см. на чл.266, ал.3 ГПК е извинителна причина за допускане на тези доказателства за първи път във въззивната инстанция. В случая въззивният съд е приел, че от жалбоподателя не се сочат, нито по делото се установяват основанията по чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК за допустимост на искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Даденото разрешение не е в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4799 от 3.07.2015 г. по гр.д. № 10852/2013 год. на Софийски градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :