О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№394
гр. София, 19.06.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 306 по описа за 2009г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Д. П. К. като Е. „К”, гр. П. срещу определение № 98 от 10.02.2009г. по в. гр. д. № 1365/2007г. на Благоевградски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 68/29.05.2007г. по гр. д. № 450/2006г. на РС Петрич и е прекратено производството по в. гр. д. № 1365/2007г.
Частният жалбоподател инвокира доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа становище, че „И” Е. е заличено на 13.10.2006г., т. е. след образуване на първоинстанционното производство, и правоприемник на дружеството е „Е” ООД. Според частния жалбоподател е налице законно процесуално правоприемство, защото ответникът е изгубил своята процесуална правосубектност и след като е престанал да съществува като юридическо лице на негово място следва да се конституира неговия пълен правоприемник „Е” ООД. Излага съображения, че не е предявил вземанията си пред ликвидатора на „И” Е. , тъй като никой не го е уведомил, че се открива производство по ликвидация. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на Благоевградски окръжен съд за разглеждане по същество от друг състав.
В депозирана на 19.03.2009г. частна жалба са изложени основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Изложените в допълнителната частна жалба, депозирана на 19.03.2009г., основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК не следва да бъдат обсъждани, тъй като предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК са относими само в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК, какъвто не е настоящия случай.
Окръжен съд Благоевград е констатирал, че исковата молба срещу „И” Е. е депозирана на 03.08.2006г., впоследствие е установено, че по партидата на ответното дружество на 20.06.2006г. е вписано прехвърляне на търговското предприятие на „Е” ООД, прекратяване и ликвидация на „И” Е. със срок на ликвидация 3 месеца, а на 13.10.2006г. „И” Е. е заличено от търговския регистър. Въз основа на тази фактическа обстановка е направен извод, че липсва надлежна страна със съответната процесуална правосубектност. Поради това, че на основание чл. 15 ТЗ ищецът е предявил искането си най-напред срещу отчуждителя, не следва да се прилага чл. 120 ГПК /отм./. Въззивният съд излага съображения, че „Е” ООД не може да бъде конституиран на мястото на заличеното дружество, тъй като не е правоприемник по правоприемство, настъпило в хода на процеса, а ищецът е предявил искането си срещу страна, която към него момент все още е правосубектна, но поради незаявеното вземане е заличена и ликвидацията не е възобновена.
Определението е правилно. Изложените съображения за недопустимост на първоинстанционното решение и производството са законосъобразни.
Една от абсолютните процесуални предпоставки, за да бъде проведено успешно исково производство, е да съществуват правосубектни страни. Процесуалните правоспособност и дееспособност, респективно процесуалната правосубектност са от категорията на процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно. С факта на заличаването „И” Е. , гр. П. е загубило качеството си на юридическо лице, своята процесуална правосубектност и качеството на надлежна страна по смисъла на чл. 26 ГПК /чл. 15 от отменения ГПК/. Ответникът по исковата молба не би могъл да извършва правно валидни процесуални действия, нито срещу него биха могли да се предприемат такива действия. Липсата на ответна надлежна страна поради заличаването й прави производството процесуално недопустимо. Първоинстанционното решение е постановено по отношение на неправосубектен ответник, поради което е недопустимо.
Законосъобразно въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 120 ГПК /отм./ не намира приложение. Конституиране на правоприемник по реда на чл. 120 ГПК /отм./ може да бъде извършено в случаите, когато правоприемството настъпи в хода на процеса. В настоящия случай „И” Е. , гр. П. е прехвърлила предприятието си на „Е” ООД и вписване на това обстоятелство е извършено преди подаване на исковата молба.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че правилно Окръжен съд Благоевград е обезсилил решението на Районен съд Петрич и е прекратил производството по делото, поради което определението следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 98 от 10.02.2009г. по в. гр. д. № 1365/2007г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, ТК, друг тричленен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.