ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 394
София, 21.11.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 21 ноември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 382-2008 година.
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК във вр. с чл.288 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “П”ЕАД-г. София срещу въззивното определение от 12.09.08г. по ч.г.д. №491/08г. на АС-г. В. Търново, с което е потвърдено първоинстанционното определение от 5.06.08г. по т.д. № №420/08г. на ОС-г. В. Търново. С последното определение е оставен без разглеждане предявеният от “П”ЕАД-г. София срещу “П”АД-г. Свищов иск за сумата 70100 лв., от които 19100лв. остатък от изплатена сума за закупуване на недвижим имот-ливада от 4.754 дка, както и 51000 лв. неустойка за лишаване от право на собственост върху този имот, като производството по делото е било прекратено.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по частната касационна жалба “П”АД-г. Свищов не е ангажирал становище пред настоящата инстанция.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и че с атакувания акт са решени съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на съдилищата/чл.280 ал.1 т.2 ГПК/ и които са от съществено значение за точното прилагане на закона/чл.281 ал.1 т.3 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната частна жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият процесуално правен въпрос в конкретния случай е относно това има ли правен интерес за предявяването на осъдителен иск от “П”ЕАД-г. София срещу “П”АД-г. Свищов за сумата 70100 лв., от които 19100лв. остатък от изплатена сума за закупуване на недвижим имот-ливада от 4.754 дка, както и 51000 лв. неустойка за лишаване от право на собственост върху този имот.
ВКС-ТК намира, че в конкретния случай не е налице такъв правен интерес. Това е така защото по предявеният отрицателен установителен иск от Н. Г. К. от г. Разлог срещу “П”ЕАД-г. София за установяване, че последния не е собственик на недвижим имот:ливада с площ 4754 дка в м.”И”, предмет на г.д. №1371/07г. на РС-г. Разлог няма влязло в сила позитивно решение. Единствено твърдението на ищцата Н от г. Разлог, обективирано в исковата й молба, въз основа на която е образувано цит. г.д. №1371/07г. на РС-г. Разлог, че “П”ЕАД-г. София бил закупил процесния недвижим имот от несобственик, а именно от “П”АД-г. Свищов не е достатъчно, за да се обоснове наличие на правен интерес за предявяване на осъдителен иск срещу продавача на имота “П”АД-г. Свищов за имуществените последици при евентуална евикция. Предявяването на такъв иск не може да се определи като действие, което сериозно засяга правата на владеещия собственик на процесния имот, какъвто в случая е “П”ЕАД-г. София. В този смисъл е и цитираната от касатора практика на ВКС, изразена в решение №1349/8.07.02г. на ВКС, ІV г.отд.
Като е формулирал аналогичен краен извод въвззивният съд е постановил правилно определение.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната частна жалба основания за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 12.09.08г. по ч.г.д. №491/08г. на АС-г. В. Търново
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: