4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София, 22.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1069/2012 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№4834/03.8.2012 г., подадена от адв. Е. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба А. Г. Ш. от [населено място], област П., против въззивно решение №317/07.7.2012 г. по гр.д.№472/2012 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, ІІІ-ти въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №276/27.3.2012 г. по гр.д.№353/2011 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, г.к.,, с което унищожен на основание чл.56 ЗН в полза на С. Г. Д. от [населено място], постановения с определение №716/30.3.2010 г. по ч.гр.д.№1069/2010 г. по описа на Пазарджишкия районен съд отказ на А. Г. Ш. от наследството на баща му Г. А. Ш..
Въззивната инстанция е приела, че е неоснователно оплакването във въззивната жалба за процесуална недопустимост на съдебното решение предвид направеното пред първата инстанция изменение на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК. Окръжният съд е стигнал до извод, че не е налице едновременно изменение на обстоятелствената част на исковата молба и на искането/петитума/ на иска, тъй като изменено само искането, като вместо недействителност на отказа от наследство, пълномощника на ищеца е поискал да се унищожи отказа, поради което не се касае до предявяване на нов иск, а само до изменение на искането, което е допустимо според нормата на чл.214 ГПК. Относно обстоятелството, че при направеното изменение на иска е променена и правната квалификация, съдът е приел, че това не означава, че е предявен нов иск, тъй като правната квалификация на спорното право е задължение на съда, а не на страната – арг. от чл.146, ал.1, т.2 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят два процесуалноправни въпроса от значение за спора, а именно:
1. Допустим ли е постановения съдебен акт при направено изменение на основание чл.214 ГПК както на основанието, така и на петитума на исковата молба ? Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с решение №172/19.4.2012 г. по гр.д.№811/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и определение №78/04.02.2009 г. по ч.т.д.№66/2009 г. на ВКС, ІІ т.о.
2. Може ли да възникне валидно процесуално правоотношение въз основа на подлежаща на вписване исковата молба по чл.114 ЗС, която въпреки дадените указания от съда за отстраняване на нередовността й в този смисъл, не е вписана и съдебното решение по иска за собственост, постановена по невписана искова молба, недопустимо ли е и следва ли съдебното производство да бъде прекратено ?. За този въпрос се сочи, че е разрешен в противоречие с т.3 от ТР №3/19.7.2010 г. по тълк.д.№3/2009 г. на ВКС ОСГК и решение №247/26.5.2011 г. по гр.д.№1747/2009 г. на ВКС, І г.о. Сочат се и определение №989/04.11.2010 г. по гр.д.№454/2010 г. на ВКС, І г.о. и определение от 06.3.2002 г. по ч.гр.д.№261/2002 г. на СГС, ТК.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК.
Ответникът по касация С. Г. Д. от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. Ц., е депозирал отговор но чл.287 ГПК
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК и взе предвид отговора на ответника по касация намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Обжалваното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване независимо, че изложението съдържа формулирани два въпроса.
По първия от тях – “Допустим ли е постановения съдебен акт при направено изменение на основание чл.214 ГПК както на основанието, така и на петитума на исковата молба ?”, не е налице противоречие между обжалваното решение и това, което касационният жалбоподател е представил. Последното решение, постановено по чл.290 и сл. ГПК, визира случаите, когато е налице изменение, както на основанието, така и на петитума на исковата молба, за което е отговорено, че такова изменение е недопустимо и решението следва да се обезсили. В процесния случай е прието, че е налице изменение само на искането/петитума/, а обстоятелствената част, от която се извлича основанието на претенцията, не е променена.
По втория от поставените въпроси “Може ли да възникне валидно процесуално правоотношение въз основа на подлежаща на вписване исковата молба по чл.114 ЗС, която въпреки дадените указания от съда за отстраняване на нередовността й в този смисъл, не е вписана и съдебното решение по иска за собственост, постановена по невписана искова молба, недопустимо ли е и следва ли съдебното производство да бъде прекратено ?”, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че отговор на този въпрос е даден с т.2 от ТР №3/19.7.2010 г. по тълк.д. №3/2009 г. на ОСГК, а именно, че: “Вписването на искова молба по чл.114 ЗС има оповестително- защитно действие спрямо трети, неучастващи в процеса лица, и не може да бъде пречка за възникването на валидно процесуално правоотношение и за постановяване на валиден съдебен акт, с който се дава защита на вещното право, предмет на търсената защита, и обвързващ страните по делото със силата на присъдено нещо.”, поради което по него въззивното решение не следва да бъде допуснато, тъй като не е налице противоречие с посоченото тълкувателно решение.
`Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №317/07.7.2012 г. по гр.д.№472/2012 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, трети въззивен състав, по касационна жалба, вх.№4834/03.8.2012 г., подадена от адв. Е. П. – процесуален представител на ответника по исковата молба А. Г. Ш. от [населено място], област П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: